Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Словестната война между Диана Димитрова и Владимир Карамазов се разгаря
  • Новини

Словестната война между Диана Димитрова и Владимир Карамазов се разгаря

Иван Димитров Пешев декември 13, 2022
ssloveoveve.jpg

В скорошното интервю на Владимир Карамазов за радио „Фокус“, в което водещата го журналистката обяви, че трябва да си хвърли оставката, ако не го попита за мнението му във връзка с разразилия се скандал, тъй като двамата с жертвата са играли заедно в медицинската драма, излъчвана на малкия екран в продължение на шест години.

В отговор бившият водещ на екстремното предаване „Survivor“ посъветва хората да не прибързват в заключенията си, вземайки отношение и страна по случая.

Той допълни още, че публикациите, обикалящи виртуалното пространство, не могат да се приемат за чиста монета, както се изрази.

Не изпускай тези оферти:

„Мисля, че когато разкритията започнат, хората ще научат много неща, които в момента това момиче спестява. Наистина не мога да разбера защо тя отива натам. Това е нещо непонятно за мен, понеже в цялата тази история тя също има вина, и то не малка. (…) Аз знам какво се случи в този конфликт и мога да кажа, че нещата изобщо не са такива, каквито тази актриса ги назовава“, заяви той пред медията.

Диана Димитрова обаче не му остана длъжна и няколко дни по-късно се включи с остър коментар за казаното от него. Тя отново използва своя акаунт в платформата за комуникация, за да подчертае, че в периода, когато се е случил инцидентът, той все още не е участвал в продукцията и няма как лично да е запознат със станалото на и извън снимачната площадка.

„Слушах интервюто на Владимир Александров (бел.ред.: това е истинската фамилия на артиста). Не го познавам в личен план. Имаме по три реплики, разменени извън сцените, които сме заснели. През 2017 година той не беше част от екипа на продукцията. Сигурно ми е следил телефона… или ми е светил, без аз да знам.

Чудя се, дали ще му е толкова весело, когато истината лъсне. Когато, цялата истина лъсне в детайли.

От интервюто останах с впечатлението, че ТОЗИ актьор, започна да пелтечи и да се задавя в думите си, след като се спомена моето име. А на въпроса на журналиста „След 5 години?“, оставям сами да прецените, какво означава възклицанието му – „А“, и каква претенция за ерудираност носи. (По моя край овчарите подвикват на овцете по подобен начин)

П.С. Съжалявам, че се отказвате от актьорската професия, но мисля, че не е голяма загуба“, написа тя.

Междувременно Карамазов, който вече се изявява не само пред, но и зад обектив, добивайки популярност и като фотограф, даде ясно да се разбере, че е останал изключително разочарован от интервюто си.

Той написа гневен пост във Facebook, с които опроверга твърдението, тръгнало след разговора му с радиото, че се е отказал от кариерата си. Нещо повече, звездата от „Дяволското гърло“ обяви, че му предстоят нови проекти в театъра.

„Медиите са меко казано ужасни. С много малки изключения. Жадни за скандали и тяхното раздухване с цел трафик. Обикалят като чакали в социалните мрежи и душат за скандал. Ако няма си го създават или вадят от контекста като скалъпват думи и изречения. По-гнусно нещо няма.

Никой не се интересува от истината, тя винаги е по-проста и обикновена и това не им върши работа. Истината не прави трафик. Без жал за последствия. Пишат се скандални заглавия, всъщност това им е основното занимание

. Станали са спецове по заглавията. Добре че има все пак някаква лична трибуна, от която да кажеш какво мислиш за тях. Утре отново ще си напълнят тъпите страници с „Владо Карамазов е бесен и се самоубива заради пресата“

Да кажа и повода за този пост. Вчера бях в едно радио – говорихме.

После, може би, програма е свалила интервюто, защото е пълно с правописни грешки. И от там се започна – Владо Карамазов се отказва от актьорската професията. Над 30 заглавия днес и то от уж големи медии. Ако се изслуша интервюто ще се види, че няма нищо такова.

Започвам репетиции и ми предстоят други актьорски проекти. Но поне си запълних черният списък с медии, на които никога няма да дам интервю. Между другото, той стана доста дълъг. И за жалост скандалите около нас в момента са раздухвани точно от такива гадни сайтове и медии“, ядосва се той.

Continue Reading

Previous: Майка видя кръв по памперса на малката си дъщеря и като я отведе на лекар стана страшно! Казаха, че има цикъл
Next: Порасналите деца на Теди Велинова и д-р Енчев очароваха всички с красотата си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.