Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сложете люти чушки в чорапите и изчакайте една нощ – чудо се случва с тялото
  • Новини

Сложете люти чушки в чорапите и изчакайте една нощ – чудо се случва с тялото

Иван Димитров Пешев май 8, 2023
dayyzcasras.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Съгласете се, това звучи необичайно, но всъщност е доста умен ход с оглед на здравето ни. Специалистите са единодушни, че е добре лютите чушки да се консумират от време на време и в умерени количества, тъй като те съдържат изключително лечебно вещество, наречено капсаицин , което стимулира кръвообращението.

Известно е, че лошото кръвообращение не осигурява достатъчно подхранване на тъканите и органите с кръв. Някои хора пък не могат да консумират люто дори в минимални количества и описаният по-долу метод е единственият възможен начин да получат всички ползи от лечебния зеленчук.

 

А именно, вместо да ядете лютата чушка, сложете я в чорапите, които обувате преди лягане. Разбира се, първо трябва да разполовите чушката по дължина или да я нарежете и смелите на ситно.

Можете да използвате лют пипер, смлян на паста, като лапа и да я нанесете върху стъпалата на краката си. С прозрачно фолио и чорап „превръзката“ е добре фиксирана, за да не се разпада по време на сън.

Когато съдържащият се в лютите чушки капсаицин влезе в контакт с кожата, той ще се абсорбира и ще предизвика локално ускоряване на метаболизма, разширяване на кръвоносните съдове и засилване на кръвообращението.

Ако правите това вечер преди лягане, експертите посочват, че това ще ви помогне да спите по-добре, така че „ще убиете с един куршум два заека“. Най-простото нещо е да вземете лют пипер на прах, да го поръсите върху краката си и да обуете чорапи върху праха. Може да използвате и олио от люти чушки, а рецептата за същото можете да прочетете по-долу в текста.

 

Не бива обаче да прекалявате и с него, защото може да ви „разгорещи“ и да раздразни кожата. Опитайте първо върху малка част от кожата на краката, след това, ако няма странични ефекти, нанесете върху цялото стъпало.

Лечебно масло с люти чушки при ревматични болки, невралгии и болки в ставите

Можете не само да използвате това страхотно масло в кухнята, за да подправите любимите си ястия, но можете да го използвате както за лечение, така и за антицелулитен масаж и лечение на лошо кръвообращение. Маслото се приготвя от люти червени чушки и е отлично при радикулити, миозити, невралгии, ревматизъм и болки в ставите.

 

Маслото от люти чушки принадлежи към групата на дразнещите и загряващите масла. Има стимулиращ ефект: разширява капилярите, засилва кръвообращението в горните части на кожата, подобрява тъканния метаболизъм и активира регенеративните процеси на епидермиса.

Продукти:

10 пресни люти чушки

2 чаши студено пресован зехтин

стъклен буркан

 

Начин на приготвяне: чушките се измиват, отстранява се дръжката и се смилат на месомелачка. Получавате около 1 чаша смлени чушки. Смлените чушки се поставят в стъклен буркан и се заливат с олиото. Разбъркайте и оставете буркана на тъмно място за една седмица. След 7 дни прецедете съдържанието през марля или гевгир.

Можете да съхранявате съдържанието на смлените чушки в стъклен буркан и да го съхранявате в хладилник. При необходимост използвайте като добавка към ястия. Съхранявайте маслото в стъклена бутилка и го използвайте за масажиране.

 

В началото маслото трябва да се нанася върху кожата няколко пъти на ден, когато се появят болки в ставите. Усеща се изтръпване по кожата, поносимо дори приятно, защото маслото дълбоко затопля кожата. След това болезнените места трябва да се затоплят добре с топла кърпа, за да се запази топлината на тялото.

С течение на времето интензивността на нанасяне намалява, така че след месец-два процедурата може да се прави веднъж седмично, според нуждите. Маслото се съхранява на тъмно място, може и в хладилник.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Набират българи за работа! Работиш шест сезона, купуваш си две къщи и живееш спокойно
Next: Готов за поредната сватба: Благо Джизъса вече има нова жена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.