Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сложете стотинка във фризера, преди да пътувате и вижте какво ще се случи
  • Новини

Сложете стотинка във фризера, преди да пътувате и вижте какво ще се случи

Иван Димитров Пешев юни 26, 2023
sttqotqitiastkast.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Планирате почивка, а това неизменно е свързано с безпокойство за дома – кой ще полива цветята, как да опазим ценностите, как да защитим покъщнината. Ето няколко добри идеи, които пестят нерви и притеснения, за да бъде ваканцията ви пълноценна.

Стотинка във фризера

Когато заминавате на почивка за няколко дни, а във фризера има месо или замразени зеленчуци, замразете там и чаша вода и върху леда поставете монета. Когато се върнете, проверете има ли промяна с положението на стотинката. Ако е паднала на дъното на чашата, значи токът е спирал, докато ви е нямало и има голяма вероятност храната във фризера да е развалена.

Когато няма ток в продължение на няколко часа, всичко във фризера се размразява. Освен ако не притежавате от онези фризери ново поколение, които запазват температурата вътре за 24 часа и след изключването на електрическата мрежа. Но падането на монетата на дъното на чашата със сигурност показва дали температурата се е променяла. Щом фризерът заработи при пускането на тока, храната ще се замрази пак и вие няма да знаете, че месото и зеленчуците веднъж са се разпуснали и после отново са се замразили. Затова хитринката с монетата е много полезна.

Злато и пари във фолио

Повечето апаши вече не тършуват из цялата къща. Те имат подръка мини металотърсач или джаджа, която засича къде има пари – на практика разчита холограмата върху банкнотите. Увити във фолио, те са неуловими от подобни устройства. Някои специалисти препоръчват даже бижутата да се слагат във фолио и във фризера. Крадците не се сещат да проверяват там, когато търсят скъпи вещи. Ценностите под цветето в саксията Друг трик за криене на бижута и пари е да ги пъхнете под изкуствено цвете или в двойна саксия – цвете в малка саксия, пъхната в по-голяма, а в кухината между двете – фолио или непромокаемо пликче с нещата, които искате да скриете. И под цветята никой не се сеща да бърка.

Вестници или камъчета държат растенията влажни

Когато заминавате за повече от два-три дни, има опасност цветята вкъщи да пресъхнат от липсата на вода. За да избегнете увяхването им, намачкайте стари вестници, намокрете ги обилно, а след това ги поставете под саксията. А нея самата сложете в по-голям съд. Ако можете да ги поставите в самата саксия, като преди това извадите цветето, ще е още по-добре. Вестниците няма да изсъхнат бързо, когато не са в директен контакт с кислород. Друга хитринка е с камъчета, които да поставите в тавичка и да ги залеете с вода. Отгоре сложете саксията. Растенията ще си черпят вода от камъчетата и така могат да издържат до цяла седмица.

Не се отбелязвайте във Facebook от мястото, на което почивате

Тагванията в социалните мрежи от различни курорти, хотели и места извън дома ви са особено рисковани, защото не знаете тази информация на кого може да бъде полезна. Според много полицаи апашите често прибягват до информация от социалните мрежи, за да знаят къде “теренът е чист”.

Осветление и телевизор с таймер

Ако имате по-модерна техника с възможност за програмиране кога да се включи, използвайте тази функция. Ако вечер работят телевизор и крушка, никой няма да заподозре, че ви няма вкъщи. Не оставяйте обаче денонощно светеща крушка – това е сигурен знак, че ви няма. Телевизорът обаче може да програмирате така, че да се включва и изключва в праймтайма примерно – все едно всяка вечер гледате телевизия между 19 и 23 часа.

Спрете водата и изключете електроуредите, които не е задължително да работят, докато ви няма

За да не стане наводнение и да не се страхувате от подаване на някое кранче, най-добре е да спрете водата от спирателния кран на жилището. И без това, докато ви няма, тя не е необходима, съветват от 24 часа. Същото важи и за микровълновата фурна, готварската печка, телевизора и другите електроуреди, които не работят, докато ви няма. Така ще избегнете токови удари и увреждане на техниката при евентуални гръмотевични бури. Преди да заминете, обмислете внимателно всякакви опасности, които дебнат в дома ви, докато е необитаем. И ги сведете до минимум, като вземете предпазни мерки. Така няма да се притеснявате излишно, докато сте на почивка. Няма да ангажирате и близки хора да наглеждат дома ви, да поливат цветята и да проверяват електроуредите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красота в 8 квадратни метра: Пример за приказна кухня в панелка след чуден ремонт
Next: Сърна спира шофьор на пътя и го води при заплелото се в мрежи нейно бебе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.