Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сложете това в кухнята: След час вече няма да видите и муха да лети наоколо
  • Новини

Сложете това в кухнята: След час вече няма да видите и муха да лети наоколо

Иван Димитров Пешев май 23, 2023
muhksdkksdjktdst.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мухите могат да бъдат истинска напаст, особено когато летят близо до храната ви. Понякога, е доста трудно да се отървете от тях. Предлагаме ви да си направите домашна мухоловка.

Какво привлича мухите?

Мухите имат истинска слабост към сладки храни, особено към плодови сиропи, както и към ферментирали храни като оризов оцет или ябълков сайдер.

За да разрешите проблема, като същевременно предпазвате околната среда, би било по-добре сами да направите домашна мухоловка.

Необходими са ви:

  • пластмасова бутилка
  • оризов оцет
  • препарат за миене на съдове

Отрежете горната част на бутилката.

Обърнете горната част на бутилката с главата надолу и я поставете върху дъното, създавайки фуния. След това, закрепете двете части с тиксо или лепило.

Изсипете малко количество вода (няколко сантиметра ще свършат работа) и оризов оцет на дъното на съда, като се уверите, че има достатъчно място между водата и фунията.

Добавете капка или две препарат за съдове към водата.

И сега вашата мухоловка е готова.

Сега всичко, което трябва да направите, е да сменяте сместа възможно най-често, за да предотвратите неефективността на вашия капан.

Освен трика с оризовия оцет, има и други капани за мухи.

Оцет

Загрейте голяма чаша ябълков оцет в тенджера, след което изсипете съдържанието в стъклен буркан.

Добавете 1 или 2 капки препарат за съдове.

Всичко, което трябва да направите, е да навиете лист като фуния и да го поставите в буркана, като направите дупка, през която да влизат мухите.

Захар и мая

Налейте 200 мл хладка вода на дъното на отрязана бутилка.

След това, добавете 50 г кафява захар и разбъркайте, докато се разтвори напълно.

Оставете сместа да изстине.

Внимателно поръсете 1 г хлебна мая върху повърхността.

След това, поставете отново горната част на бутилката, създавайки фуния.

Оставете да престои, но този път за 3 до 4 дни, за да активирате процеса на ферментация.

Въглеродният диоксид, освободен от разтвора, ще привлече и улови досадните насекоми.

Червено вино

Сред миризмите, които привличат мухи, е тази на червеното вино.

Поставете малко червено вино на дъното на пластмасов съд.

Мляко

В тенджера сложете 500 мл мляко, 100 г кафява захар и 50 г смлян пипер.

След това, загрейте на слаб огън за около десет минути.

Изсипете разтвора в буркан, който ще действа като мухоловка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Събрах погледите! Вързах сапуна на вързопчета в градината, по-бърз резултат не бях виждала
Next: Кога се пада Черешова задушница през тази година и какво трябва да направим

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.