Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сложих мокра кърпичка с дрехите в пералнята и не е за вярване какво се случи
  • Новини

Сложих мокра кърпичка с дрехите в пералнята и не е за вярване какво се случи

Иван Димитров Пешев май 31, 2023
sraskrkasiasfasmfmas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В днешно време мокрите кърпички се използват за какво ли не. И тук не става дума само за дезинфекция покрай коронавируса, а буквално за всичко.

С мокра кърпичка трием ръцете си, често пъти и повърхности, някои премахват натрупалата се прах от мебелите, а други с тях дори претриват тялото си, ако нямат възможност да си вземат бърз душ (да, звучи гадничко, но някои хора го правят).

Е, Анастасия, която е читателка на jenata.blitz.bg, сподели още едно феноменално приложение на мокрите кърпички, за което може би мнозина не са и предполагали.

„Сложих мокра кърпичка с дрехите, които пуснат в пералнята. Първият път бе несъзнателно, но щом видях какво се случи реших да пробвам отново.

Резултатът бе същият – страхотен“, казва читателката на jenata.blitz.bg, която сподели невероятния трик на фейсбук страницата на jenata.blitz.bg, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки.

Анастасия е категорична, че слагайки няколко мокри кърпички с дрехите в пералнята, всички ще се избавим от много неприятен момент, свързан с дрехите.

„Понякога домакините трябва да отделят много време, за да премахнат дребните мъхчета, пухчета и косми (животински или от дългите женски коси), останали по дрехите след пране в пералнята“, уточнява Анастасия, която обаче уточнява, че именно мокрите кърпички ще ни „избавят“ от тези мъки.

Тя обаче уточни, че трябва да сложите „здрави“ кърпички, а не такива, които можете лесно да разкъсате.

„Ако са „паянтови“ кърпички, то те ще се разпаднат в процеса на пране и така само ще си навлечете още главоболия“, уточни читателката на jenata.blitz.bg.

Второ, слагайте не повече от три кърпички в пералната машина наведнъж. Сумата зависи от количеството неща, които трябва да се „съберат“.

„Мокрите кърпички са нещо като „магнит“ за пухчетата, мъхчетата и космите в прането. Уверих се! Този трик наистина работи“, казва Анастасия.

Тя обаче съветва след прането да се уверете, че помощната кърпичка не е потънала в барабана.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В това село в България, приказките оживяват! Приказно място
Next: Новородено теле води майка крава да поздрави непознат, който им е помогнал да се съберат отново

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.