Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сложи брашното във вряща вода: Рецептата на баба без яйца, която не ме е предавала от 30 години
  • Новини

Сложи брашното във вряща вода: Рецептата на баба без яйца, която не ме е предавала от 30 години

Иван Димитров Пешев май 12, 2023
sssssssidkasdkasodasidoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Запишете си тази стара рецепта за картофени мекици , които стават много хрупкави отвън и сочни отвътре. Тестото е меко, а вътрешността се пълни с плънка. Ако искате нещо бързо и лесно за закуска или вечеря, тези картофени мекици са винаги на ваше разположение. Рецептата е много лесна и проста, всъщност са ви нужни само няколко съставки за тестото, яйца не ви трябват.

Рецептата я имам от баба ми, която винаги ми показваше нови рецепти за тесто, месенето й беше любимото хоби. Когато намери тази рецепта, тя беше много щастлива и разказа на всичките си приятелки за нея. Можете да направите тези вкусни пълнени картофени понички за закуска, обяд или вечеря. Ето какво ви трябва:

Картофени мекици с плънка
НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

2,5-3 малки чаши пресято пшенично брашно (250-300 г)
1 чаена лъжица захар
1/2 супена лъжица сода бикарбонат
4-5 супени лъжици олио
2 чаши вода

ЗА ПЪЛНЕЖКА:

1 глава лук
2-3 супени лъжици доматено или чушково пюре
2 средни картофа

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Брашното се пресява в дълбока купа, за да е готово, когато водата заври. Когато го пресеете, добавете 1 чаена лъжичка захар и разбъркайте малко. Тестото не става никак сладко. Налейте 2 чаши вода в по-дълбока тенджера или тиган. Включете котлона, за да заври водата.

 

С появата на първите мехурчета постепенно започнете да добавяте 1 чаша брашно от общото количество. Не добавяйте цялото брашно наведнъж, за да може да се смеси добре с водата. Смесете брашното при непрекъснато бъркане, докато се образува гъста смес. Когато добавите всичкото брашно, ще забележите, че сместа се е сгъстила значително.

 

Прехвърлете я в по-дълбок съд и добавете 1/2 чаена лъжичка сода бикарбонат, както и останалото брашно и олиото. Разбъркайте първо с лъжица, а след това, когато се събере, преминете към месене с ръце. Замесете фино и меко тесто, което не трябва да лепне. Омесете го, като обръщате външните страни към средата.

 

 

Прехвърлете тестото върху набрашнена плоска повърхност и го месете още малко, за да стане компактно. Върнете тестото в купата, където сте го месили, покрийте го с фолио и оставете да почине малко. През това време пригответе плънката.

 

Обелете картофите и ги нарежете на средни кубчета. Сложете ги да се варят във вода с малко сол. Варете до омекване, след това прецедете и намачкайте с кухненски робот или вилица. Нарежете лука на малки кубчета, след което го сложете да се запържи в малко олио.

 

 

Лукът се запържва на тих огън до златисто, след което към него се добавят 2-3 лъжици доматен сос или чушков сос. Разбъркайте, след това оставете плънката настрана и я разбъркайте в картофеното пюре. Прехвърлете омесеното тесто върху равна, набрашнена повърхност и от него оформете руло, което трябва да е по-дебело.

 

 

След това от рулото се изрязват 12 равни части и всяка част се оформя на топка. Топчетата се оставят върху набрашнен плот, докато се месят една по една, за предпочитане е останалите да се покрият с прозрачно фолио, за да не съхнат.

 

Разточете всяка топка на тънък кръг с точилка. Напълнете центъра с 1 чаена лъжичка от плънката. Мекичките с плънка се затварят и слепват в краищата, така че да се оформи топка, която трябва да сплескате малко с длан. По същия начин се приготвят и останалите топки от тестото.

 

 

Мекиците се пържат в силно загрято олио първо от едната, а след това и от другата страна до приятен загар след няколко минути.

 

 

След това се изваждат и се оставят да се отцедят малко върху застлана с хартия чиния.

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лили Игнатова: Това чудо струва 6 лв, но е най-доброто за пълното пречистване на тялото
Next: Фалира една от най-старите фабрики у нас, сбогом на любима марка

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.