Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сложи брашното във вряща вода: Рецептата на баба без яйца, която не ме е предавала от 30 години
  • Новини

Сложи брашното във вряща вода: Рецептата на баба без яйца, която не ме е предавала от 30 години

Иван Димитров Пешев май 12, 2023
sssssssidkasdkasodasidoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Запишете си тази стара рецепта за картофени мекици , които стават много хрупкави отвън и сочни отвътре. Тестото е меко, а вътрешността се пълни с плънка. Ако искате нещо бързо и лесно за закуска или вечеря, тези картофени мекици са винаги на ваше разположение. Рецептата е много лесна и проста, всъщност са ви нужни само няколко съставки за тестото, яйца не ви трябват.

Рецептата я имам от баба ми, която винаги ми показваше нови рецепти за тесто, месенето й беше любимото хоби. Когато намери тази рецепта, тя беше много щастлива и разказа на всичките си приятелки за нея. Можете да направите тези вкусни пълнени картофени понички за закуска, обяд или вечеря. Ето какво ви трябва:

Картофени мекици с плънка
НЕОБХОДИМИ СЪСТАВКИ:

2,5-3 малки чаши пресято пшенично брашно (250-300 г)
1 чаена лъжица захар
1/2 супена лъжица сода бикарбонат
4-5 супени лъжици олио
2 чаши вода

ЗА ПЪЛНЕЖКА:

1 глава лук
2-3 супени лъжици доматено или чушково пюре
2 средни картофа

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Брашното се пресява в дълбока купа, за да е готово, когато водата заври. Когато го пресеете, добавете 1 чаена лъжичка захар и разбъркайте малко. Тестото не става никак сладко. Налейте 2 чаши вода в по-дълбока тенджера или тиган. Включете котлона, за да заври водата.

 

С появата на първите мехурчета постепенно започнете да добавяте 1 чаша брашно от общото количество. Не добавяйте цялото брашно наведнъж, за да може да се смеси добре с водата. Смесете брашното при непрекъснато бъркане, докато се образува гъста смес. Когато добавите всичкото брашно, ще забележите, че сместа се е сгъстила значително.

 

Прехвърлете я в по-дълбок съд и добавете 1/2 чаена лъжичка сода бикарбонат, както и останалото брашно и олиото. Разбъркайте първо с лъжица, а след това, когато се събере, преминете към месене с ръце. Замесете фино и меко тесто, което не трябва да лепне. Омесете го, като обръщате външните страни към средата.

 

 

Прехвърлете тестото върху набрашнена плоска повърхност и го месете още малко, за да стане компактно. Върнете тестото в купата, където сте го месили, покрийте го с фолио и оставете да почине малко. През това време пригответе плънката.

 

Обелете картофите и ги нарежете на средни кубчета. Сложете ги да се варят във вода с малко сол. Варете до омекване, след това прецедете и намачкайте с кухненски робот или вилица. Нарежете лука на малки кубчета, след което го сложете да се запържи в малко олио.

 

 

Лукът се запържва на тих огън до златисто, след което към него се добавят 2-3 лъжици доматен сос или чушков сос. Разбъркайте, след това оставете плънката настрана и я разбъркайте в картофеното пюре. Прехвърлете омесеното тесто върху равна, набрашнена повърхност и от него оформете руло, което трябва да е по-дебело.

 

 

След това от рулото се изрязват 12 равни части и всяка част се оформя на топка. Топчетата се оставят върху набрашнен плот, докато се месят една по една, за предпочитане е останалите да се покрият с прозрачно фолио, за да не съхнат.

 

Разточете всяка топка на тънък кръг с точилка. Напълнете центъра с 1 чаена лъжичка от плънката. Мекичките с плънка се затварят и слепват в краищата, така че да се оформи топка, която трябва да сплескате малко с длан. По същия начин се приготвят и останалите топки от тестото.

 

 

Мекиците се пържат в силно загрято олио първо от едната, а след това и от другата страна до приятен загар след няколко минути.

 

 

След това се изваждат и се оставят да се отцедят малко върху застлана с хартия чиния.

 

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лили Игнатова: Това чудо струва 6 лв, но е най-доброто за пълното пречистване на тялото
Next: Фалира една от най-старите фабрики у нас, сбогом на любима марка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.