Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случаят с Камила Валиева, 15-годишната звезда на фигурното пързаляне, продължава
  • Новини

Случаят с Камила Валиева, 15-годишната звезда на фигурното пързаляне, продължава

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Случаят с Камила Валиева, 15-годишната звезда на фигурното пързаляне, продължава

Драма в Пекин: Какъв допинг е взела Камила Валиева?

Случаят с Камила Валиева, 15-годишната звезда на фигурното пързаляне, не престава да е тематика №1 към Олимпиадата в Пекин.Още по темата9 фев 2022 20:201228 фев 2022 15:2569

Руските медии наблюдават всяка крачка на момичето, което изуми с първия в историята четворен скок при дамите в понеделник, в отборната конкуренция.

Валиева е уличена в потребление на субстанция, попаднала в листата на неразрешените, твърди медията „Inside the Games „. От МОК или съветската делегация още няма удостоверение, само че забавянето на награждаването от надпреварата с цели три дни ясно приказва, че проблем има.

Според „Sports.ru “ има много мистерии към тестът на Камила, за която оповестяват изявленията от сряда вечер.

Първо, допинг пробата е изработен през декември, а не по време на игрите в Пекин.

За това съветското издание оповестява, базирайки се на човек от тима по фигурно пързаляне. Защо резултатите се виждат в този момент, в случай че в тях има нещо неправилно? И в случай че има в действителност, по какъв способ Валиева е позволена до игрите?

Докато Валиева тази заран се появи на подготовка, снимана от десетки камери на съветски и международни малките екрани, обезпокоена и объркана, един от водещите спортни доктори на Русия изясни и какъв препаратът, за който се твърди, че е „светнал “ в тестът на момичето.

„Триметазидин или Предуктал (търговското название) е от дълго време неразрешен и в листата – споделя Валентин Белявски, който е бил доктор на футболни и волейболни тимове, както и на такива по бокс, гребане и така нататък – Известно е и изключвам да е обещано на играч умишлено. Няма по какъв способ да не се види при проба. Ние имаме идентичент артикул тук, в Русия, и се споделя милдронат. Триметазидин се прави във Франция.

Това е кардиопротектор, метаболик. В спорта го дават на хора с терзания за сърцата. Като цяло той даже не е допинг в смисъла, че покачва опциите и представянето на някой състезател. По-скоро е „аптечен допинг “ – влиза по някакви критерии в листата, седи си там и това е. Няма по какъв способ да усъвършенства резултат на състезател.

И преди са хващани състезатели с него, само че в надалеч по-тежки и изискващи спортове като гребане, да вземем за пример. Там в действителност има терзания за сърцето на играч. А в случай че е взиман в извънсъстезателен срок, както се твърди при Валиева, напряко е необяснимо.

Има и нещо друго – аз знам по какъв способ работи антидопинговата организация. През декември отварят проба А, в случай че е позитивна или съмнителна, до дни отварят проба В. Ако е негативна, отново отварят тест В, само че може да не е незабавно. Това е и единственото пояснение за смута в този момент – в случай че тогава тестът на състезателката е била наред, а в този момент са отворили по някаква причина втората и има следи от нещо неправилно. „

Continue Reading

Previous: МВР е осъдено да плати 500 лева разноски по делотоПълен
Next: 10 арестувани крупни лихвари, завличали жертвите си кредити до 40 млн. евро

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.