Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случаят 400 шева: Да, аз имам татуировка, но не съм агресор
  • Новини

Случаят 400 шева: Да, аз имам татуировка, но не съм агресор

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
shevastqwgasgasg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Да, аз имам татуировка, но не съм агресор! Да, аз имам брада, но не съм насилник! Да, аз имам изразена физика, но не съм убиец!“, това написа в профила си в социалната мрежа Фейсбук ММА боецът Мариян Димитров.

Поводът за думите му е случаят с 18-годишната Дебора, която бе нарязана с макетно ножче от Георги Георгиев от Стара Загора. Той е работил като охранител в заведение в града. Татуировката на лявата ръка на Георги – „Свобода или смърт“, също стана обект на коментари – един от най-популярните е този на Георги Господинов: „Патриотизмът им татуиран, ножовете им макетни, свободата им – смърт“.

Според Мариян Димитров обществото е лепнало етикет на спортистите и те са заклеймени като агресори, насилници и убийци.

„Аз съм Мариян Димитров, професионален спортист и баща на двама сина. В последните часове, дори и дни, наблюдавам едно нагнетяване по нашумялата тема с Дебора, нарязаното момиче от Стара Загора и лепването на етикет и слагането под общ знаменател на нас спортистите като агресори, насилници и убийци“, написа Димитров.

ММА боецът е на мнение, че политическият елит много удобно използва медиите и личната драма на едно пострадало момиче, за да трупа дивиденти.

„Искам да се обърна към политическия елит, който много удобно използва медиите и личната драма на едно момиче, за да трупа дивидент за себе си и да хвърлят помия върху опонентите си. Жалко е! Не го правете!“, добави той.

Мариян Димитров написа, че е твърдо против агресията. Той е категоричен, че убийци и насилници не се раждаме, а в такива се превръщаме.

„Аз съм спортист, но не съм от „онези“, на които Вие слагате етикет! Аз съм твърдо против агресията и насилието и не веднъж съм излизал с тази позиция. Затова, много Ви моля, между нас има родители и примери за подражание, а не убийци, както някои силно се опитват да ни изкарат!“, завършва публикацията си ММА боецът.

Към поста си той прикрепи и фото, на което позира с двете си дечица.

„Бащата посява, а майката дава живот. Родителите възпитават, учителите дават знания. Убийци и насилници не се раждаме, а в такива се превръщаме. Брадата, татуировките и мускулите не ни правят такива. Ще ви дам пример с едно име: Тед Бънди. Той не е татуиран, но е насилник. Той не е с голяма брада, но е убиец. Тъй че, нека бъдем смирени и разграничаваме нещата, стига с тези клиширани нападки“, добави още в коментарите под поста си Мариян.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рашидов си каза тежката дума, отказва ли се ключовите постове, които заема
Next: Извънредна новина: Кошмар за Гришо!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.