Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случва се в момента: Русия изстреля страховитите ракети Калибър и Кинжал, тотално унищожение
  • Новини

Случва се в момента: Русия изстреля страховитите ракети Калибър и Кинжал, тотално унищожение

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
kijnalnalnlan.jpg

Русия е атакувала тази нощ с ракети „Калибър“ и „Кинжал“ голяма база за горивно-смазочни материали в украинската Миколайвска област, съобщи днес говорителят на руското военно министерство ген. Игор Конашенков, цитиран от ТАСС.

По думите му крилатите ракети „Калибър“ са били изстреляни от акваторията на Каспийско море, а хиперзвуковите „Кинжал“ – от въздушното пространство на Кримския полуостров. Базата, която е доставяла гориво за украинските сили в Южна Украйна, бе унищожена, заяви генералът.

Стартирала от водите на Черно море руска ракета „Калибър“ е поразила и цех на завод за ремонт на бронирани машини в украинския Нижински район, добави Конашенков. През изминалата нощ руската оперативно-тактическа и армейска авиация е поразила 62 военни обекта в Украйна, каза още говорителят на военното министерство в Москва.

Русия използва за втори път в Украйна хиперзвуковата ракета „Кинжал“ след като вчера удари арсенал в украинската Ивано-Франкивска. област.

Въздушните сирени прозвучаха в 7 сутринта в неделя в различни части на Украйна. Кореспонденти на BBC в западния град Лвов съобщиха, че са чули въздушни сирени през последния час. Жителите на много други градове и региони в Украйна също бяха събудени от въздушни сирени, което се превърна в ежедневие. Според местните медии, сред тях са столицата Киев, Суми, Николаев, Полтава, Харков, Черкаси, Одеса и Запорожиестолицата Киев, Суми, Николаев, Полтава, Харков, Черкаси, Одеса и Запорожие.

Русия засили военния натиск над Мариупол, а Москва и Киев си отправиха за пореден път взаимни обвинения.

Руските сили бомбардираха вчера художествено училище в Мариупол, в което са потърсили убежище около 400 жители на обсадения украински град. Това съобщиха днес местните власти, цитирани от Ройтерс. Няма данни за пострадали хора от нападението. Според градския съвет сградата е разрушена и под развалините има загинали. Ройтерс посочи, че не може да потвърди новината от независим източник.

Укринформ също предаде, че „вчера руските окупатори хвърлиха бомба върху художественото училище номер 12 в в Ливобережния район на Мариупол“. Според украинската агенция в сградата са се укривали към 400 местни жители, сред които жени, деца и възрастни. Сградата е разрушена и под отломките има цивилни.

Късно снощи Русия пък обвини Украйна, че планира атака под фалшив флаг срещу дипломатически обекти в Лвов.

Говорителят на руското министерство на отбраната Игор Конашенков заяви, че украинското ръководство възнамерявало да представи атаките срещу дипломатически обекти на САЩ и други западни държави като „целенасочена атака на руските въоръжени сили“.

Това щяло да засили натиска върху НАТО да доставя допълнителни оръжия и да се съгласи на забранена за полети зона над Украйна.

По-късно Москва каза още, че Киев планирал химически атаки срещу мирни граждани в регионите на Суми и Миколаив.

Двете твърдения не бяха подкрепени с доказателства. Украйна многократно обвинява Русия в разпространяване на дезинформация за предполагаеми провокации, за да оправдава собствените си атаки.

Няколко западни държави преместиха дипломатическите си служители от столицата Киев във Лвов, който е по на запад, още преди Русия да нападне Украйна на 24 февруари.

Повече от три седмици след началото на нахлуването, няколко държави все още имат дипломати в Лвов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги!
Next: В момента в Кремъл се случва нещо ужасяващо, Путин откачи от параноя! Масова чистка

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.