Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случва се в момента: Русия изстреля страховитите ракети Калибър и Кинжал, тотално унищожение
  • Новини

Случва се в момента: Русия изстреля страховитите ракети Калибър и Кинжал, тотално унищожение

Иван Димитров Пешев март 20, 2022
kijnalnalnlan.jpg

Русия е атакувала тази нощ с ракети „Калибър“ и „Кинжал“ голяма база за горивно-смазочни материали в украинската Миколайвска област, съобщи днес говорителят на руското военно министерство ген. Игор Конашенков, цитиран от ТАСС.

По думите му крилатите ракети „Калибър“ са били изстреляни от акваторията на Каспийско море, а хиперзвуковите „Кинжал“ – от въздушното пространство на Кримския полуостров. Базата, която е доставяла гориво за украинските сили в Южна Украйна, бе унищожена, заяви генералът.

Стартирала от водите на Черно море руска ракета „Калибър“ е поразила и цех на завод за ремонт на бронирани машини в украинския Нижински район, добави Конашенков. През изминалата нощ руската оперативно-тактическа и армейска авиация е поразила 62 военни обекта в Украйна, каза още говорителят на военното министерство в Москва.

Русия използва за втори път в Украйна хиперзвуковата ракета „Кинжал“ след като вчера удари арсенал в украинската Ивано-Франкивска. област.

Въздушните сирени прозвучаха в 7 сутринта в неделя в различни части на Украйна. Кореспонденти на BBC в западния град Лвов съобщиха, че са чули въздушни сирени през последния час. Жителите на много други градове и региони в Украйна също бяха събудени от въздушни сирени, което се превърна в ежедневие. Според местните медии, сред тях са столицата Киев, Суми, Николаев, Полтава, Харков, Черкаси, Одеса и Запорожиестолицата Киев, Суми, Николаев, Полтава, Харков, Черкаси, Одеса и Запорожие.

Русия засили военния натиск над Мариупол, а Москва и Киев си отправиха за пореден път взаимни обвинения.

Руските сили бомбардираха вчера художествено училище в Мариупол, в което са потърсили убежище около 400 жители на обсадения украински град. Това съобщиха днес местните власти, цитирани от Ройтерс. Няма данни за пострадали хора от нападението. Според градския съвет сградата е разрушена и под развалините има загинали. Ройтерс посочи, че не може да потвърди новината от независим източник.

Укринформ също предаде, че „вчера руските окупатори хвърлиха бомба върху художественото училище номер 12 в в Ливобережния район на Мариупол“. Според украинската агенция в сградата са се укривали към 400 местни жители, сред които жени, деца и възрастни. Сградата е разрушена и под отломките има цивилни.

Късно снощи Русия пък обвини Украйна, че планира атака под фалшив флаг срещу дипломатически обекти в Лвов.

Говорителят на руското министерство на отбраната Игор Конашенков заяви, че украинското ръководство възнамерявало да представи атаките срещу дипломатически обекти на САЩ и други западни държави като „целенасочена атака на руските въоръжени сили“.

Това щяло да засили натиска върху НАТО да доставя допълнителни оръжия и да се съгласи на забранена за полети зона над Украйна.

По-късно Москва каза още, че Киев планирал химически атаки срещу мирни граждани в регионите на Суми и Миколаив.

Двете твърдения не бяха подкрепени с доказателства. Украйна многократно обвинява Русия в разпространяване на дезинформация за предполагаеми провокации, за да оправдава собствените си атаки.

Няколко западни държави преместиха дипломатическите си служители от столицата Киев във Лвов, който е по на запад, още преди Русия да нападне Украйна на 24 февруари.

Повече от три седмици след началото на нахлуването, няколко държави все още имат дипломати в Лвов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той обядва с тази бездомна жена всеки вторник. Един ден тя му каза нещо, което промени живота му завинаги!
Next: В момента в Кремъл се случва нещо ужасяващо, Путин откачи от параноя! Масова чистка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.