Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случи се! Известен българин до голямата Софи Маринова след Гринго
  • Новини

Случи се! Известен българин до голямата Софи Маринова след Гринго

Иван Димитров Пешев януари 3, 2023
shasoasfas.png

Ромският славей Софи Маринова най-накрая призна, че се е разделила с мъжа си Тодор Давидов – Гринго, пише Галерия. Двамата не са заедно от половин година и певицата дори вече има нова любов.

„Имам си гадже и ми е добре. Не сме на по 20 години да хвърчим в облаците, усещам се красива, щастлива и заредена.

Дай боже всекиму, любовта е хубаво нещо“, сподели Софи в „На кафе“. На въпроса на Гала ще разкрие ли кой е щастливецът до нея в този момент, Софи се засмя и сподели, че няма да приказва повече, тъй като ще се сетят кой е, но скоро ще го покаже.

Според запознати новият на изпълнителката е известен и е по-млад от нея.

Не изпускай тези оферти:

Гринго също не остава по-назад от Софка и вече има нова любов. След раздялата им той се премести да живее в Берлин, където живее с българка. Преди да срещне ромския славей, той работеше в Германия, където живее и неговата майка.

Давидов и Софи се ожениха през февруари 2019 година в тесен тръг, а техни кумове бяха колежката й Преслава и половинката й Павел. На 24 март пак събраха роднини и приятели на пищен купон в София.

Само 5 месеца по-късно попфолк певицата подаде документи за развод. Тя разкри, че причината да иска да сложи край на брака си е, че съпругът й я малтретира психически и физически. „Започнаха някакви скандали – побоища, тормозене. Той е 2 метра, един пък като ме удари, не мога да стана. От два месеца ръката ми е счупена.

Имам 15 шева. Заплашва, че ще убие мене и Лоренцо“, разкри тогава Маринова.

И след като навсякъде споделяше колко ужасен мъж е Гринго и как се страхува от него, после му прости и се събраха.

Щастието им обаче не продължи дълго, защото през миналата година Маринова се появи с гипсирана ръка, която старателно се опитваше да прикрие, а официалната версия беше, че се е контузила по време на снимките на рекламен клип за „Като две капки вода“. После истината лъсна и те отново се разделиха.

След това пак се събраха и преди половин година отново прекратиха отношенията си, този път уж окончателно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Teзи 2 зoдии щe плуват в пapи пpeз Януари 2023г
Next: Георги Атанасов-Гецата след 7 г. в Чикаго: В Америка и семки да продаваш, можеш да издържаш семейство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.