Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Случка в градския транспорт ме разтърси, не бях на себе си
  • Новини

Случка в градския транспорт ме разтърси, не бях на себе си

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
gradskisptrappns.jpg

Пловдивчанка изказа възмущението си пред Plovdiv24.bg от случка в градския транспорт на Пловдив. Ето нейния разказ:

Здравейте, искам да споделя за една неприятна случка, която ми се случи на 07.09.2018 в автобус N-1 от градския транспорт. Качих се в автобуса заедно с моя колежка, както правя почти всеки ден на връщане от работа, от първа спирка на бул. Карловско шосе срещу Мебелор, в посока към града, в 16.20 ч.

Когато кондукторката дойде да ме таксува, подадох и 1 лв на по-дребни монети (50, 2х20 и последните 10 бяха от няколко монети от 5,2 и 1 ст.), при което тя се ядоса, каза ми, че не иска да приеме жълтите стотинки и отказа да ме таксува. Поразрових се в дамската си чанта, открих вътре монета от 2 лв, при което извиках кондукторката, подадох и монетата и казах да ме таксува.

Вместо да го направи, тя (кондукторката) се развика, каза ми, че съм имала, ама съм се правила на ударена, че тя не е просякиня да приема жълти стотинки и продължи да ме ругае в продължение на няколко минути.

Останах шокирана, като дори не мога да си спомня точните обидни думи използвани срещу мен, едно от нещата с които ме нарече беше „джофра“, каза ми също да съм и благодарна, че не ме е изхвърлила от автобуса.

Ползвам градския транспорт почти всеки ден от близо две години след като се върнах на работа след майчинство, и до сега не съм имала проблеми с кондуктори или шофьори.

Най-малко съм очаквала подобен проблем заради използването на по-дребни монети, които са напълно законни и общоприети разплащателни средства в Република България. Аз не съм конфликтна личност и ако въпросната кондукторка просто ме беше помолила, щях да си потърся по едри монети без да правя проблем.

Вместо това получих грозен скандал пред колежката ми и останалите пътници в автобуса, и може би вместо да изтърпя мълчаливо ругатните, трябваше да сляза на нейното ниво и да я хвана за косата. Но като интелигентен млад човек, за какъвто се имам, не го направих. Грозната случка ме разстрои много и цялата вечер не бях на себе си, не можах и да спя през изминалата нощ.

Във вашата медия редовно четем за подобни изпълнения в градския транспорт, но до сега не ми се беше случвало лично на мен. Питам се такива неща ли трябва да се случват в нашето общество, с какво заслужих подобно отношение, след като аз с никой не се държа по този начин? Питам се също, до кога ще търпим подобно отношение от хора, които получават заплата за услугата, която ни предоставят?

Знам, че не им е лесно на тях, работещите тази професия на кондуктор, но аз нямам никаква вина за техните проблеми, за да получавам подобно отношение. За това в момента обмислям да потърся отговорност по съдебен път от въпросната жена за преживяния от мен тормоз и обиди. Не трябва подобни случки да бъдат подминавани с безразличие, за да не се случват толкова често в нашето общество.

С уважение, Василка Кръстева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Студент е на изпит по логика. Професорът го пита: На самолет има 500 тухли. Една пада, колко остават?
Next: 14 години след катастрофата със Стависки: Мануела Горсова разбира, но не говори

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.