„Изобщо не осъзнаваш колко ме дразниш с посредствеността и скуката си сега“ — каза Андрей, а очите му святкаха. „Не ми трябва сива мишка; заслужавам повече!“
„Наистина ли мислиш, че парите те правят по-добър?“ — отвърна Олга с глас, пълен с болка, опитвайки се да сдържи сълзите си.
Вечерната светлина уютно осветяваше кухнята, където Олга готвеше вечеря. Миризмата на току-що приготвен борш и пресни пирожки изпълваше въздуха.
Андрей влетя през вратата, размахвайки плик и усмихнат до уши.
„Олга! Олга! Няма да повярваш!“ — извика той, дори без да си събуе обувките. „Получих писмо за наследство от някакъв далечен роднина! Сега съм богат!“
Олга се обърна, избърса ръцете си в престилката.
„Това е чудесно, Андрюш“ — отвърна спокойно. „Но кой е този роднина? Ние не познавахме никого…“
„Какво значение има!“ — засмя се Андрей и се приближи, целуна я по бузата. „Сега можем да си позволим всичко, което искаме!“
Олга повдигна вежди учудено, но не успя да каже нищо, защото Андрей вече говореше за бъдещите им планове, ръкомахаше и мечтаеше за луксозни покупки.
Само че на следващия ден, явно след безсънна нощ на бъдещ милионер, Андрей се превърна в съвсем друг човек.
Той гледаше Олга с презрение, започна да разпорежда и да изисква внимание само към себе си. Всички разговори му се въртяха около това колко е богат и какъв успех е постигнал. Сякаш писмото, което бе получил, не беше за наследство, а за някаква Нобелова награда.
„Знаеш ли, Олга“ — каза той на закуска, без дори да я погледне, „сега, когато съм богат, мисля, че трябва да преосмислим връзката си.“
Олга потръпна и го загледа в невярващо недоумение.
„Какво имаш предвид?“ — попита тя, опитвайки се да сдържи сълзите си.
„Ами разбираш, аз вече съм на съвсем друго ниво“ — отвърна той, отхапвайки от сандвича.
„Други хора? За какво въобще говориш, Андрей?“
„За това, че сега съм богат“ — повтори той, сякаш това обясняваше всичко. „А ти… ти си твърде обикновена.“
Олга беше в шок. Тя се обади на най-добрите си приятелки — Катя и Лена, за да се срещнат в кафене и да им разкаже какво е станало.
„Момичета, няма да повярвате!“ — започна тя, щом седнаха на масата. „Андрей получи някакво наследство и сега мисли, че не съм му на нивото!“
Катя изсумтя.
„Е, това е ново! Кой е този роднина, който се е появил от нищото?“
Лена се намръщи, докато слушаше внимателно Олга.
„А ти какво ще правиш?“ — попита я.
„Не знам“ — въздъхна Олга. „Андрей стана толкова… отвратителен!“
Катя поклати глава.
„Олга, сигурна ли си, че не е някаква грешка? Може би е луднал малко?“
„Не знам“ — повтори Олга. „Но това не е типично за него.“
Лена, намръщена още повече, се замисли.
Така приключи вечерта. Олга се прибра вкъщи, където Андрей вече се беше задълбочил в каталози за луксозни коли. В душата ѝ се настани тревога, но надеждата за помощ от верните ѝ приятелки ѝ даваше сили.
Минаха дни, а Андрей ставаше все по-непоносим. Макар още да не бе получил парите от наследството, поведението му се промени. Ходеше с вирната глава, сякаш вече е милионер, и се отнасяше към Олга надменно и презрително.
„Олга, къде ми е костюмът?“ — извика една сутрин. „Имам важно събрание днес!“
Олга намери костюма и го окачи внимателно на вратата на спалнята.
„Андрей, може ли да поговорим?“ — попита плахо, доближавайки се до него.
„Не сега“ — отряза я той. „Нямам време за дреболии.“
Олга усети как очите ѝ се пълнят със сълзи. Не разбираше какво се случва и защо мъжът, когото обичаше, се бе превърнал в този непознат, студен човек. Реши, че е време отново да се види с приятелките си.
Вечерта Олга се срещна с Катя и Лена в едно малко кафене на ъгъла. Седнаха на уютна масичка до прозореца, поръчаха си кафе и започнаха да обсъждат случилото се.
„Момичета, повече не мога да живея така“ — заговори Олга, едва сдържайки сълзите. „Андрей стана просто нетърпим. Отнася се към мен като към слугиня и говори, че имал нужда от „други хора“ около себе си.“
Катя изсумтя и избутва чашата си кафе встрани.
„Какъв негодник! Олга, трябва да го поставиш на място. Още не е взел парите, а вече вирна нос.“
Лена се намръщи, слушайки внимателно Олга.
„Ол, ние сме винаги с теб. Не се притеснявай, всичко ще се оправи.“
Лена извърна поглед и замислено каза:
„Олга, трябва да се държиш твърдо. Катя и аз няма да позволим да те наранява“ — уверено заяви тя и погали ръката на Олга.
„Благодаря ви, момичета. Без вас нямаше да се справя“ — промълви тихо Олга, опитвайки се да се успокои.
Минаха дни, а поведението на Андрей ставаше все по-непоносимо.
Той продължи да унижава и обижда Олга, обвиняваше я, че е меркантилна и уж чакала само парите от наследството му.
„Олга, разбираш ли, че сега съм съвсем друг човек“ — каза Андрей, връщайки се вечерта вкъщи. „Винаги си била сива мишка, но вече виждам истинското ти лице. Само чакаш да стана богат, за да пирувам на твой гръб.“
Олга го погледна с ужас и болка.
„Андрей, как може да говориш така? Толкова години сме заедно, винаги съм те подкрепяла!“
„Да, да, подкрепяла си ме“ — изсмя се той. „Но сега ми е ясно, че те интересуват само парите.“
Олга усети как сърцето ѝ се къса. Не можеше да проумее защо Андрей е станал толкова жесток. През цялото това време тя бе търпелива и разбираща, но думите му режеха душата ѝ като нож.
„Андрей, нека говорим, обсъдим всичко“ — опита се решително Олга.
„Какво да обсъждаме? Как чакаш парите ми?“ — подхвърли той саркастично.
„Не, какво се случва с теб. Искам да разбера защо толкова се промени.“
Андрей я изгледа с презрение.
„Ти не можеш да го разбереш. Твърде обикновена си за този начин на живот.“
Тези думи преляха чашата за Олга. Тя реши, че повече няма да търпи.
На следващия ден се срещна с приятелките си. Седнаха отново в същото кафене, а присъствието на Катя и Лена я караше да се чувства малко по-спокойна.
„Олга, трябва да ти кажем истината“ — започна Катя, поглеждайки към Лена.
Лена кимна и добави:
„Съжалявам, Ол, искахме да се пошегуваме, но нещата излязоха извън контрол.“
Олга ги изгледа тревожно.
„Какво искате да кажете?“
Катя въздъхна и каза:
„Писмото за наследството… е фалшиво. Аз и Лена го измислихме, за да ти покажем какъв може да стане човек, ако се сдобие с пари.“
Олга замръзна, невярвайки на ушите си.
„Искате да кажете, че всичко това е било лъжа?“ — прошепна тя.
Лена хвана ръката ѝ.
„Олга, направихме го, защото виждахме как Андрей се отнася към теб. Искахме да ти покажем какъв е в действителност. Оказа се, че наистина е ужасен.“
Олга усети как очите ѝ се пълнят със сълзи. Не знаеше какво да изпитва — гняв, разочарование или облекчение.
„Как можахте да направите това?“ — попита, без да скрива сълзите си. „Смятахте, че така ще ми помогнете?“
Катя я погледна със съжаление.
„Мислехме, че ще ти помогне да видиш истината. Не очаквахме, че той ще стане толкова… жесток.“
Олга мълча дълго, опитвайки се да осмисли чутото. Накрая проговори:
„Не разбирам защо постъпихте така. Но беше прекалено жестоко. Сега знам, че Андрей не е този, за когото го смятах. И приятелките ми не са такива, каквито мислех.“
Когато Андрей се прибра, завари Олга в хола. Тя седеше на дивана с решителен поглед и очи, които горяха от твърдост.
„Олга, пак ли важен разговор?“ — запита раздразнено той, събувайки сакото си.
„Седни, Андрей“ — каза му спокойно тя. „Имаме да обсъдим много неща.“
Андрей седна, сумтейки недоволно.
„Пак ли тези разговори? Писна ми.“
Олга въздъхна и събра цялата си сила.
„Андрей, знам истината за писмото. То е фалшиво. Приятелките ми го направиха, за да разбера какъв си всъщност.“
Андрей пребледня. По лицето му пробяга смес от изненада и гняв.
„Какво? Фалшиво? Сериозна ли си?“
„Да, Андрей. Ти се държа сякаш наистина стана богат. Стана арогантен и жесток. Унижаваше ме и ме обиждаше, мислейки, че парите ти дават право да се държиш така.“
Андрей скочи, лицето му пламна от ярост.
„Това е нелепо! Повече вярваш на приятелките си, отколкото на мен? Те просто завиждат на щастието ни!“
Олга стана спокойно от дивана и го погледна право в очите.
„Не, Андрей. Те ми помогнаха да видя истината. Ти не заслужаваш нито мен, нито любовта ни. Показа истинското си лице, когато си помисли, че си богат.“
Андрей дишаше тежко, с пламнали очи. Разбра, че е изгубил.
„Това е твоят избор, Олга. Ти сама унищожаваш семейството ни. Аз си тръгвам.“
Олга наблюдаваше как той събира багажа си. Сърцето ѝ се свиваше от болка, но знаеше, че това е правилното решение. Андрей вече не беше мъжът, когото тя обичаше. Той се бе променил, а новото му лице ѝ беше чуждо и противно.
Когато вратата се затвори след Андрей, Олга усети смесица от болка и облекчение. Знаеше, че ѝ предстои нов етап от живота, но беше готова за него.
Катя и Лена дойдоха почти веднага след като Андрей си тръгна. Завариха Олга на дивана — все още разтърсена, но решителна. Приятелките седнаха до нея, показвайки ѝ подкрепа и загриженост.
„Олга, как си?“ — попита внимателно Катя, хващайки ръката ѝ.
„Трудно ми беше“ — призна Олга, бършейки сълзите си. „Но знам, че така е правилно.“
Лена, като видя, че Олга се е поуспокоила, каза:
„Олга, ние ти казахме истината за фалшивото писмо, но не обяснихме защо го направихме. Искаш ли да узнаеш?“
Олга кимна, гледайки ги с интерес и тревога.
„Разбира се, искам да разбера защо решихте да устроите всичко това…“
Катя въздъхна и започна да обяснява:
„Работата е там, че преди три седмици ме потърси някакъв адвокат от Швейцария. Каза, че се опитвал да се свърже с теб, но ти си твърде предпазлива, нямаш социални мрежи… Не знам как е успял да намери мен, но ми остави номера си, помоли да ти го предам. Става дума за истинско наследство, не ми сподели детайли, разбира се, заради поверителност.“
Олга зяпна приятелките си в изумление.
„Какво? Истинско наследство? От кой роднина? Не се шегувате ли?“
Лена продължи:
„Този адвокат остави номер, на който да се обадиш. Аз и Катя решихме, че щом е от Швейцария, вероятно парите ще са много. И тогава решихме най-напред да изпитаме Андрей, преди да ти кажем за истинското наследство. Искахме да се уверим, че няма да провали брака ви и да ти навреди.“
Олга мълчеше, опитвайки се да осмисли всичко. Не можеше да повярва, че през цялото това време са тествали съпруга ѝ и че той наистина не е бил искрен с нея.
„Значи всичко това беше за мое добро?“ — попита накрая.
Катя кимна.
„Да, Олга. Искахме да се уверим, че ще видиш истинското му лице, преди да получиш истинското наследство. Знаехме, че може би той не е човекът, за когото го мислиш.“
Олга отново се разплака, но този път от облекчение и благодарност.
„Благодаря ви, момичета. Не знам какво щях да направя без вас.“
Лена я прегърна силно.
„Винаги сме с теб, Олга. Сега трябва да се обадиш на този адвокат и да разбереш всички подробности за наследството.“
Олга взе телефона и набра номера, който приятелките ѝ дадоха. След кратък разговор с адвоката лицето ѝ се озари от радост.
„Той потвърди всичко. Наистина съм получила голямо наследство от далечен роднина“ — каза тя, без да може да повярва на късмета си.
Катя и Лена запляскаха с ръце, радвайки се заедно с приятелката си.
„Олга, вече си богата!“ — възкликна Катя.
„И най-важното — свободна си от Андрей и неговите манипулации“ — добави Лена.
Олга се усмихна през сълзи. Усети как сърцето ѝ се изпълва с радост и надежда за бъдещето.
Сега имаше възможност да започне нов живот, далеч от лъжите и униженията. И знаеше, че приятелките ѝ винаги ще бъдат до нея и ще я подкрепят на всяка стъпка.
Те вдигнаха чаши с шампанско, което Катя беше донесла, сякаш предвиждайки събитията.
„За новия живот, пълен със щастие и свобода!“ — обяви Катя.
„За истинските приятели и едно по-добро бъдеще!“ — добави Лена.
Олга вдигна чашата си, усещайки как душата ѝ се пълни с топлина и благодарност.
„За вас, момичета. Благодаря ви за всичко.“
Те пиха, смеейки се и прегръщайки се, щастливи, че приятелката им е вече свободна и богата.
Олга знаеше, че я чакат нови предизвикателства, но сега беше готова за всичко, защото имаше верни приятелки и нов живот, пълен с възможности.