Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смайваща идея: Да дават по 20 хиляди лева на всеки българин, който…
  • Новини

Смайваща идея: Да дават по 20 хиляди лева на всеки българин, който…

Иван Димитров Пешев януари 9, 2024
sfdvdfsghfdhdfhfdhgf.png

Държавата трябва да дава около 20 000 лева за раждането на дете, ако наистина иска да се реши демографската криза. Това предлага бившият министър на транспорта, икономиката и държавната администрация Николай Василев пред БНР.

Той критикува управляващите за липсата на реформи и коментира, че с пари от държавния бюджет не се решават проблеми.

 

Василев, който бе номиниран за премиер от ИТН през 2021 г., призна, че е привърженик на трупането на пари от държавата в добрите икономически години, защото с тях могат да се посрещнат евентуално лошите, които ще дойдат.

„В икономическата наука има две противоположни школи. Аз съм от тази, че когато има растеж и няма проблеми – добри години, трябва да се спестяват пари за лошите годините, които могат да дойдат. А добрите държавници трябва да предположат, че може да има такива години и да трупаме резерви. Ние правим обратното – трупаме огромни дългове и ако ни се струпат беди, няма с какво да ги посрещнем. 11,4 млрд. лева са похарчени незнайно за какво“, коментира Николай Василев.

За това, че сме най-бедни в Европа, той заяви, че са виновни правителствата до 1997 г. Средната заплата от 2000 година досега се е вдигнала над 10 пъти, „настигаме средното ниво в Европа, но от много ниска база“.

„Ако имаше икономически и световен закон, когато харчим и раздаваме пари през бюджета, нацията забогатява, дайте да го правим. Познавате ли семейство, което живее на кредити, да е забогатяло. Обикновено затъват“, аргументира се Николай Василев.

За съотношението между дълг и БВП у нас той каза, че сегашните правителства наследиха от 2009 г. държава с най-нисък дълг спрямо БВП.

„Българските граждани и деца ще дължат 70 млрд. лева в края на този мандат. И Гърция така започна. Преди 25 години Гърция беше десетки пъти по-богата, журналистите получаваха 10 пъти по-високи заплати. Тази разлика сега е 2:1. Моята теза е, че политиката на дефицит е вредна и се чудя как управляващите се похвалиха, че дефицитът им е успешен 2,2. Те смятат, че лимитът на дефицита е 3%, аз смятам, че е 0“, коментира Василев.

И е категоричен, че бюджетът е достатъчен да се решат много проблеми в държавата, а не се решават.

„Няма реформи – държавната администрация е раздута и с ниски заплати, защото са много хора. Продължаваме с неефективни обществени поръчки – инхаус“, критикува той и припомни, че Асен Василев е четири пъти министър и не е направил съкращения.

„Реформите в държавата са нулеви“, добави бившият вицепремиер.

„За какво и защо 11,4 млрд. лева  изхарчиха през декември, за какво и защо? Знам, че много от тези пари са отишли не за каквото трябва. Знам, че не са отишли за демографска политика.

През 2023 година броят на ражданията намалява, нацията се топи и с приказки не става. Моето предложение за новородено дете е да се плаща средно 20 000 лева. И ако някой смята, че е много, кое друго в бюджета от 80 млрд. лева е по-важно от това. Колко десетки години са нужни да се построят всички детски градини. Дългове има, но детски градини и демография няма“, продължи с критиките бившият министър на държавната администрация.

Той коментира и дерогацията на „Лукойл“, влизането на България в Шенген и очакванията му за икономиката ни през 2024 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много тъжна вест! Почина едно от най-разпознаваемите лица на БНТ
Next: Сензационна рокада в ефира: Уволниха Билалов от Стани богат, Ники Кънчев се завръща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.