Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смесете сода за хляб с пудра захар и имате решение веднъж завинаги за мравки, паяци и хлебарки
  • Новини

Смесете сода за хляб с пудра захар и имате решение веднъж завинаги за мравки, паяци и хлебарки

Иван Димитров Пешев юни 10, 2023
resshherastasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Срещу мравки – ще ви помогнат тези средства.

Комари, мравки, хлебарки, паяци – много хора се отвращават от тези малки „наематели“ и търсят ефективни начини да се отърват от тях.

Въпреки че може да изглежда като невъзможна мисия, можете да се отървете от тях по един прост начин, с помощта на съставки, които повечето от вас имат у дома.

Сода и пудра захар
Смесете равни количества сода за хляб и пудра захар и поръсете върху повърхността, където най-често виждате тези насекоми. Ще е нужен един ден, за да изчезнат, но по този начин ще се отървете ефективно от тях, без да имате много проблеми.

Смлян червен пипер
Можете да направите същото със смлени люти чушки, ако нямате малки деца или домашни любимци, които да изследват червения прах по повърхността.

Лимонов сок
Мравките не понасят лимонена киселина, така че това е чудесен начин да се отървете от тях. Поръсете или намажете с лимонов сок всички места, от които подозирате, че влизат в дома ви или напръскайте тези места с лимонов сок.

Канела, куркума, лют червен пипер
Любимите подправки на много хора лесно ще прогонят мравките от дома ви. Използвайте етерично масло от канела и го нанесете върху повърхностите с клечка за уши или със спрей бутилка, в която сте сложили половин литър вода и две супени лъжици канела.

Куркумата и червеният лют пипер действат по същия начин.

Тебешир
Мравките не обичат калциевия карбонат, така че ще избягат от тебешира. Надраскайте пукнатините в стената с тебешир или нарисувайте линия, където виждате мравките. Това би трябвало да ги прогони.

Оцет
“Всемогъщият” оцет ще помогне и при този проблем. Използвайте бял оцет и го смесете с вода в съотношение 2:1. Избършете повърхностите с кърпа, напоена с този разтвор.

Вода и препарат за миене на съдове
Сварете половин литър вода и добавете 50 мл. препарат за миене на съдове. Поставете сместа в спрей бутилка и напръскайте проблемните области.

Използвайте тези домашни средства срещу мравки и се отървете веднъж завинаги от тях.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това древно място в България е обгърнато с мистерия и много неразкрити тайни
Next: До всички пенсионери, имаме много важни новини за вас на 10-ти юни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.