Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смразяваща тишина: Защо Сърчаджиева така и не си намери мъж след смъртта на Ласкин
  • Новини

Смразяваща тишина: Защо Сърчаджиева така и не си намери мъж след смъртта на Ласкин

Иван Димитров Пешев януари 21, 2023
smramskasdas.png

Времето може и да лекува някои проблеми, но не и болката от загубата на любим човек. Доказателство за това е Алекс Сърчаджиева. Четири години след смъртта на своята половинка – актьорът Иван Ласкин, тя продължава да плаче за него. Звездата упорито отказва да търси нова любов, убедена, че никой никога няма да я обича, както Иван, нито тя ще може да обича друг мъж със същия пламък

„Четири години, Иване! Много те обичам, просто нямаш представа колко много!!! Преди четири години, на този ден за мен времето спря! И продължава да е спряло, и продължава неистово да боли! И продължава да е смразяващо тихо. Толкова много ми липсваш, мило мое момче”, написа Алекс Сърчаджиева в профилите си в социалните мрежи.

Повод за това своеобразно обяснение в любов към Иван Ласкин, с когото сподели 13 години от живота си, бе годишнината от смъртта му на 6 януари. Актьорът си отиде на Йордановден 2019 г. от чернодробна недостатъчност, след като месеци наред се бе борил за живота си. Той беше на 48 години.

Дълго преди да почине се говореше, че шансовете му са минимални, но Алекс продължаваше да се бори и до последния възможен момент да се надява, че мъжът й ще живее още. След Ласкин никой не е виждал овдовялата актриса с кавалер, въпреки че е една от най-харесваните жени в страната ни. Тя не си позволява флиртове, нито нова връзка. Вместо това отглежда сама дъщеря си София, която стана на 12 години преди месец, и отбелязва всяка годишнина от раждането и смъртта на нейния баща.

Не изпускай тези оферти:

„Здравей, мили мой Иван! Днес пак имам нужда да ти пиша! Не знам защо тук, може би защото не знам къде! Днес, мило мое момче, ти имаш рожден ден! Знаеш ли, Иване, преди това беше един от най-щастливите дни в живота ми! Беше изпълнен с много любов, смях, топлина и щастие! Сега не е така!

Сега, Иване, ми е пусто! Празно е! Самотно е! Смразяващо тихо е! Защото теб те няма!

Защото ужасяващо ми липсваш! Защото искам да те прегърна и да не те пусна никога! Защото искам да те целуна! Защото имам нужда да говоря с теб! Защото искам да се смея с теб! Защото искам да видиш София! Защото имам нужда от теб и твоята усмивка! Обичам те много! Това е”, написа Алекс на 10 март миналата година, когато Ласкин щеше да навърши 52 години, ако беше жив. Нейните профили в социалните мрежи преливат от подобни трогателни текстове за починалия актьор.

Алекс не крие, че още при първата си среща с Иван е помислила, че ще бъде негова жена. Това става на снимките на филма „Най-важните неща” на режисьора Иван Андонов. Премиерата е през 2001 г., когато младата актриса е 18-годишна, а Ласкин е на 31 и е един от най-харесваните мъже в държавата. Не една жена е влюбена в него, но когато среща момичето, той казва: „Ти ще станеш моя жена!”. „Гледай си работата!”, отговаря Алекс, но въпреки това не остава безразлична към чара на тогавашния красавец.

„След няколко години пак се видяхме и тогава всичко беше различно. Винаги съм го харесвала като актьор, още от „Васко да Гама от село Рупча“, а той е и изключителен красавец и доста жени са били влюбени в него”, разказва актрисата след смъртта на мъжа си. Тя го описва като човек-вселена, „много романтичен и невероятен мъжкар. Животът ми е бил прекрасен, изпълнен с много любов и смях. Била съм толкова обичана и толкова съм обичала! Тези 13 години с Иван са като роман”, спомня си още овдовялата звезда.

С мъжа й непрекъснато празнували обичта си с мили жестове,

бележки с текст „Обичам те!”,

които лепели из жилището си, и безкрайни обяснения в любов. Четири години след смъртта на актьора фенки на двойката припомнят едно от тези обяснения, насочени към Алекс, които той приживе пише в социалните мрежи: „Толкова те обичам, че дори не забелязвам детето ни, когато притичва покрай теб! Толкова те обичам, че когато стоеше под дъгата в Гърция, тя ми се видя черно-бяла… Обичам бръчиците и нескопосаната ти прическа сутрин, когато се събуждаш и приличаш на мокро врабче…

Толкова те обичам, че само когато съм с теб не съм егоист. Толкова те обичам, защото ме правиш добър и нежен, защото цериш просташкият ми характер само с поглед… защото те обичам! Обичам тайнството ти на честен човек и някои релефи от тялото ти, за които няма да споделя! Обичам дишането срещу лицето ми, когато спиш и аз те гледам! Обичам да те галя и ти да се усмихваш на сън…”.

Алекс е убедена, че никой повече няма да я обича така. Затова овдовялата на 35-годишна възраст звезда отказва да допусне друг мъж до себе си. Предпочита да живее със спомените за голямата любов, вместо да се впусне в нова, от която би могла да се разочарова. Преди две години, на втората годишнина от смъртта му, тя пише: „Прегръщам те, Мило Мое Момче… там някъде, сред поляна от светулки”. Приживе Иван я водя на място, пълно със светулки, и й го „подарява”. Актрисата е убедена, че никога няма да забрави този жест, а любовта не е в скъпите вещи, а именно в такива нематериални подаръци.

Въпреки че не си позволява да забрави нищо от живота с мъжа си, тя рядко ходи на гроба му, както и на гроба на своята майка – актрисата Пепа Николова, която си отива от този свят през 2006 г. Двата гроба са близо един до друг. Алекс ги поддържа в добро състояние, но не обича да пали свещи край тях. Казва, че любимите й хора са с нея всеки ден, защото ги носи в сърцето си. Старае се да поддържа спомена за тях и у дъщеря си София. Момичето никога не е виждало баба си, но майката й разказва за нея почти откакто е родена. А за Иван Ласкин разговарят непрекъснато.

Източник: Марица

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дойде бездомен мъж и ми поиска голяма сума пари, а причината ще ви остави без думи
Next: Това е снимка на щастливо бременна млада жена. Само Бог знае какво е трябвало да преживее! История за силата на човешкия дух

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.