Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смразяващи кръвта разкрития за убийството на 24-годишния Митко
  • Новини

Смразяващи кръвта разкрития за убийството на 24-годишния Митко

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
qwgsdbsdb.png

Окръжна прокуратура е привлякла задочно лице от мъжки пол за извършеното престъпление край село Цалапица. Димитър Малинов и убиеца му са се познавали от няколко години и са имали приятелски взаимоотношения. 

Данните до момента сочат, че двамата са имали финансов проблем, но не са си дължали пари един на друг.

 

“Досъдебното производство е образувано на 26.07.2023 година с постановление на Окръжна прокуратура – Пловдив. Съдържа данни за лице, което е било в неизвестност.

Разследването е за убийство, извършено с особена жестокост, което е тежко извършено престъпление и е предвидено накзание лишаване от свобода от 15-20 години до доживотен затвор без право на замяна”, обясни наблюдаващият прокурор Лулчева.

Извършени за претърсвания и изземвания на няколко адреса. Иззети са веществени доказателства.

Като обвиняем е привлечено лице от мъжки пол, на 30 години, с инициали Р.Б. Назад във времето е имал криминални прояви, които според прокуратурата нямат отношение към сегашната ситуация.

 

Старши комисар Костадинов даде подробности по издирването на Димитър Малинов.

“Това, което аз мога да кажа по случая е една хронология по издирване на лицето, която за мое съжаление не се овенча с успех. На 22 е подадено заявление от бащата на убития в районно управление Стамболийски. Малко след 23 часа на 20 е загубена връзка с него, не отговаря на мобилния си телефон и е в неизвестност.

Следвана е процедурата за издирване на лице, която е регламентирана. Лицето е обявено за местно издирване и започната работа по неговото издирване. Извършени да действия по издирването му, широк набор от мероприятия”, каза той.

“Има данни, че на 21 го е видял човек в Стамболийски, в района на една пресечка около известна търговска верига, даже са се поздравили, той се е движел в автомобил.

Тези неща, като ги говоря, искам да създам впечатление, че са търсени възможностите за откриването му. Тази информация е проверена и се оказва, че този контакт е бил установен на 19, а не на 21“, допълни Костадинов.

“Версиите са различни и се менят постоянно. Движим се в една посока, след това проверяваме и поемаме в друга посока.

Работим и по версията за някакъв фатален край, който за съжаление вече е установен. В сряда беше организирана по-мащабната организация по издирването му”, каза още той.

От събраните до момента доказателства се установява, че смъртта е настъпила в резултат на тежък побой, който му е бил нанесен на 20.07.2023 година вечерта около 20:30. Това сочат доказателствата.

Само едно лице е привлечено към наказателна отговорност. Издирва се и се очаква да се изпълни европейската заповед за арест.

Ще бъде задържано и доведено у нас. Лицето е напуснало България на 24.07.2023 година рано сутринта от Летище София. Билетът му е бил предварително заплатен. 

Тялото на Малинов е намерено на километър от последните постройки на село Цалапица”, допълни Костадинов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стари поверия, които не трябва да подценявате: Никога не засаждайте тези дървета в близост до къщата – носят нещастие и зло
Next: Чисто нов завод заработи у нас, средната заплата е 2000 лeва, има и бонуси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.