Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смъртоносна тайна се крие зад стотиците чешми в Родопите, дядо Сали разкри каква е тя
  • Новини

Смъртоносна тайна се крие зад стотиците чешми в Родопите, дядо Сали разкри каква е тя

Иван Димитров Пешев ноември 13, 2023
adsgdlglkskhkhkfghgf.png

„Водата е жива душа. Водата е чистота. Водата е най-важното – и за живия, и за умрелия.

Ако си легнал болен, имаш нужда да ти се подаде чаша вода и този, който ти я подава, голям хаир е за него. Затова хората правят чешми, за да споменават починалите си близки“, така дядо Сали обяснява пред Радио Кърджали причината за изграждането на чешми в Източните Родопи.

Едва ли има човек, който е минавал през Родопа планина, който да не се е отбил, за да утоли жаждата си от крайпътна чешма. Такива има стотици. Кои от кои по-големи. Кои от кои по-красиви. Някои по-пълноводни. Някои по-скромни.

Има дори такива, които са подготвени като места за пикник – с пещ, в която да се опече цяло агне дори, с детска площадка, с всички удобства за излет със семейството и приятели сред природата.

Защо са толкова много ли? Градят ги местните хора, за да споменават починалите си близки.

Дядо Сали е почти на 90 г., но не се дава. Посреща и изпраща туристи в каменната си къща. Не можеш да минеш оттам и да подминеш без да си пил от турското кафе, приготвено от него. Сърди се, ако не уважиш гостоприемството му.

На портата му е закрепена подкова и посреща канен и неканен странник. А дядо Сали отваря широко и дома си, и душата си.

Оказа се, че дядо Сали е организирал изграждането на първата чешма на мегдана на селото си много преди Ресми Мурад, настоящият областен лидер на ДПС, който преди години беше кмет на община Ардино, да започне водоснабдяването на населеното място.

Дядо Сали организирал съселяните си за градежа едно, за да не се мъчат жените и друго защото като напредничав човек, това била една от новостите, която пренесъл от градовете, където работел из България. Докарал водата от планината от три километра разстояние. И до днес съселяните му ползват тази чешма и го благославят.

Имотен е дядо Сали. Има къщи и в Кърджали, и на село, и в Турция. Имотен, но малко самотен, откак се споминала жена му преди няколко години. Заговори ли за нея – насълзява се. Носи снимката й в портфейла си, редом с първата си членска книжка, като съучредител на Движението за права и свободи (ДПС). Казва, че ако навремето са разрешавали на момичетата да учат, неговата жена можело и доктор да стане.

Въпреки много си имоти обаче, домът му си остава на село, защото „кое където остави, там го и намира“, където са котките му, градината, от която накъдето и да обърнеш поглед те обгръща Родопа планина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки, който е здравно осигурен, има право на следните прегледи
Next: Сензационна версия: Ето какъв важен пост поема Хекимян при Терзиев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.