Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смъртоностна опасност за всички! Мълния уби човек на Рило-Родопския масив
  • Новини

Смъртоностна опасност за всички! Мълния уби човек на Рило-Родопския масив

Иван Димитров Пешев август 21, 2022
lgihaitiast.jpg

56-годишен мъж почина, след като беше ударен от светкавица в планината. Още един е ранен при инцидента, който се случва по време на състезание по алпинизъм в планината Боздаг (наричана в Гърция Фалакро), която се намира южните части на Рило-Родопския масив.

Двамата състезатели са били в каньон, разположен на 6 км от село Пиргой (близо до град Драма), когато се случва трагедията малко преди края на състезанието. Тогава метеорологичните условия се влошават рязко и започва пороен дъжд със светкавици.

Други алпинисти, свидетели на случилото се, споделят, че паднала светкавица, която поразила един мъж и ранила тежко друг. Пострадалият 55-годишен участник в надпреварата е откаран в болница с хеликоптер.

Състезанието по алпинизъм в гръцката част на планината е започнало вчера, а финалът е бил предвиден за днес.

Не изпускай тези оферти:

Още по темата:

Среща с жената, реанимирала над 20 минути пострадалата

Мълния удари 18-годишно момиче в Приморско. Младата жена е в кома с опасност за живота и е настанена в реанимацията на университетската болница в Бургас. Други двама души са с леки наранявания. Инцидентът станал около 17 часа във вторник, когато над града премина сериозна буря.

Теодора пристигнала с приятели в града и спрели на автогарата. Тя, приятелят ѝ и още един мъж пишели двустранен протокол за лека катастрофа. Мълнията поразила момичето, което се било опряло на дърво на паркинга, но от ударната вълна са пострадали и двамата мъже, като техните травми са по-леки.

До идването на линейката жена от близък хотел оказала първа помощ. Тя се казва Снежана Йорданова. След като чула мощния гръм, тя излязла пред хотела и видяла, че има инцидент. Чула и призивите за помощ на приятеля на пострадалата жена. Веднага започнала сърдечен масаж и обдишване.

„Правехме го през цялото време докато дойде линейката, а тя се забави доста”, каза Снежана. По думите й спешната помощ дошла от Царево, но след повече от 20 минути от подаването на сигнала. „Имаше хора, които можеха да съдействат, но се оказахме само аз и този млад мъж под дъжда”, спомня си спасителката.

Състоянието на пострадалото момиче продължава да бъде тежко, съобщиха за NOVA от болницата. Лекарите обаче са обнадеждени, че Теодора ще се оправи.

Радослав Калчев е експерт по защита срещу мълнии. По думите му, имайки предвид, че инцидентът е станал в района на автогарата в Приморско, би трябвало там да е имало работеща мълниезащитна система. „Ако има, тя или не е сработила, или не е достатъчно добре и правилно изградена, или просто отсъства”, коментира експертът.

Той припомни, че по време на гръмотевична буря е противопоказно да стоим под дърво или високи стълбове. По думите на Радослав Калчев пострадалите е трябвало да влязат вътре в автомобила, защото гумите действат като естествен изолатор за високото напрежение.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за родителите на ученици! Дават им по 300 лева до
Next: Продават апартаменти по 3000 лева, но никой не ги купува

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.