Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смъртта е близо. Паниката надвива параноята. Сталин е като малко дете
  • Новини

Смъртта е близо. Паниката надвива параноята. Сталин е като малко дете

Иван Димитров Пешев март 9, 2022
patiasutasitia.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Параноичен, далеч от реалността, в съвсем друга вселена – така Нина Хрушчова описва Путин, пише DW. Правнучката на Никита Хрушчов, която дълго е изследвала руския президент, обяснява що за човек е той и какво наистина иска.

Войната на Путин е война на един човек. Това е война на един диктатор, който живее в свой собствен свят, казва Нина Хрушчова. “Не търсете някаква логика или рационалност – всичко е подчинено на разбиранията на един диктатор”, добавя тя в интервю за германската обществена медия ARD.

Хрушчова е дете, когато прадядо ѝ е свален от власт, след като години наред е най-могъщият човек в Съветския съюз. Правнучката на мъжа, наследил Сталин във властта, живее от 1990-те в САЩ, откъдето интензивно изследва поведението на сегашния президент на Русия.

Хрушчова определя Путин като самотен автократ: “Там няма никакъв политически разум, никакъв реалистичен разсъдък. Той живее в измислена реалност, в която всеки трябва да му се подчинява, вместо да мисли и действа реалистично”, казва Хрушчова пред ARD.

“Царството на Путин Велики”

Възможно е Путин да иска да накаже НАТО, като разруши цялата военна инфраструктура на Украйна. А може би цели да постави свое марионетно правителство в Киев. Но при всички положения зад неговата инвазия стои една не толкова прагматична, колкото тревожна цел: “Той иска да си направи свое царство – царството на Путин Велики”, казва Хрушчова.

Професорът по международни отношения в нюйоркския университет New School твърди, че Путин много харесва руския писател Александър Солженицин и споделя неговата визия за обединение на славянските народи.

“Той вече притежава Беларус, сега ще вземе и Украйна, а след това може да предизвика революция в Казахстан”, казва Хрушчова и описва Путин като един напълно параноичен диктатор, който се крие някъде и се чувства все по-самотен.

“Той изпитва панически страх от смъртта – като Сталин в късните му години. Путин е параноичен и е достигнал онзи последен стадий, в който вече живее в съвсем друга вселена. Такава вселена, каквато ние трудно можем да си представим.”

Със средства като тези на американската дипломация никой не може да излезе на глава с този диктатор, убедена е Хрушчова. “Ако не се държиш добре, ще те накажем – при автократите това не работи”, казва тя.

Хрушчова смята за илюзорна и представата на Запада, че руският народ може да отстрани диктатора. Според проучвания (на държавни социологически агенции) над 70 на сто от руснаците подкрепят войната. Но и независими източници потвърждават тази тенденция: много руснаци ги боли, че страната им е презирана от останалия свят.

“Изключват ги от международни състезания, от футболни турнири, спират хора на културата и изкуството – всичко. Заедно със санкциите това дава на мнозинството усещането, че някой иска да разруши Русия. Ако пък една част от народа се изправи срещу Путин, ще стане много кърваво. Това ли искаме”, пита правнучката на Хрушчов.

“Дори и Путин да го няма”

Но дори и Путин да падне, начело на Русия няма да застане онзи политически лидер, за когото си мечтаят американците. Поради простата причина, че Путин се погрижи да превърне ФСБ, наследничката на КГБ, в една много могъща тайна служба. “Дори и Путин да го няма, тези хора са си там и са способни на още по-брутални неща. Те ще искат да се задържат на власт, защото знаят, че в противен случай ще трябва да се простят с живота си.”

Нина Хрушчова смята, че сега украинците трябва да помислят каква част от територията на страната си са готови да отстъпят на Русия. Путин иска Крим и тъй наречените Народни републики Донецк и Луганск. Според Хрушчова неговият въпрос към украинците звучи приблизително така: Още по-голяма война ли искате – или ще ми дадете това, което аз желая? Въпросът е какво е готова да даде Украйна, за да спре това, което ѝ се случва в момента. Дали ще отстъпи тези територии, които и без друго вече е загубила? – пита Нина Хрушчова.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Зам.-министърка на отбраната на Украйна: Мощно унищожаваме руската армия!
Next: Убиха Алиса на 8 годинки и дядо й в Украйна

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.