Миналата година си купих лачени обувки с панделки от магазин за втора употреба. След половин час се разлепиха. Отидох да ги върна, а получих упреци: „Ти какво искаш? За 5 лева да ги носиш вечно ли?“ Хвърлих ги в магазина и си тръгнах.
След седмица колежката ми Диди се похвали с нови чехли – познах ги, бях ги видяла в онзи магазин. На шега й подхвърлих, че може да се прибере боса. И не щеш ли, когато работният ден свърши, заваля дъжд. Качихме се на първия тролей и още на стъпалото Диди остана с единия чехъл в ръка. Е, беше успяла да спаси панделките.
Слязохме и зашляпахме в локвите към същия магазин. И продавачките пак ни нахокаха, дори ни изгониха, заплашвайки, че ще повикат полиция.
В началото на месеца пък реших да си купя книга – „Какво още повече знаят и не знаят мъжете за жените“. Платих, дадоха ми я запечатана с целофан.
Когато у дома я разопаковах, позеленях – всички листи се оказаха бели. Ако беше денят на шегата, бих се примирила, но в тази криза да си хвърля парите на вятъра…
Как да не се ядосам?!
Направих рекламация – не ми приеха книгата обратно.
И ето какво ми отговори продавачката: „Да, това е, което мъжете знаят за жените. Това не е обикновена книга, а изненада. Колежката е отчела парите на обяд и не мога да ви ги върна.“
Поисках да говоря с управителя, обещаха ми, че ще го повикат, но той така и не дойде.
Заплаших ги, че ще се оплача в телевизията, и си тръгнах.
Знам, че понякога мъжете нищо не знаят за нас, но те не са магарета!
Добре че книгата не беше за подарък, а за мен самата.
Вече не ми беше за трите лева, а за подигравката. На вратата все пак ме догони управителят.
Явно беше наблюдавал всичко чрез камерите и се е уплашил от заканата ми. Извади 3 лева от джоба си, подаде ми ги и ми се извини.
Смънка, че това не било книга, е тефтер. В яда си дори не му благодарих.
Какви по-големи бъзици, манипулации и шантажи да ни измъкват парите по този начин!
За някои това е начин да се печелят лесни пари. Защо ни смятат за балъци?
Възмутената
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: