Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Смях в парламента! Йордан Цонев поздрави премиера Петков с професионалния му празник
  • Новини

Смях в парламента! Йордан Цонев поздрави премиера Петков с професионалния му празник

Иван Димитров Пешев април 1, 2022
iordannovooconev.jpg

Йордан Цонев поздрави Кирил Петков с професионалния му празник 1 април, купил си връзка „байдънка“. Така той разсмя опозицията и си заслужи аплодисменти от ГЕРБ.

„Разбирам, че може би премиерът Кирил Петков смята, че днес е професионалният му празник, защото е денят на шегата и лъжата, и има право да празнува, но щяхме да го отбележим заедно“, заяви Цонев от парламентарната трибуна.

„Дори за днес си купих връзка „байдънка“, пошегува се той и довърши: Президентът Байдън носи такива.

Но вижте – не излъгах, че ми я е подарил в чест на този празник. Това беше моят поздрав за 1 април. Но сега сериозно предлагам блиц контролът да се състои следващия петък, защото това е осакатен контрол“, каза още той.

От ДПС искат блиц – контролът да се отложи заради осакатения състав на министерски съвет, който се представлява от вицепремиерите Корнелия Нинова и Гроздан Караджов.

Никола Минчев даде отсрочка за сряда 6 април, когато ще има актуални питания. Остава мистерията къде са духнали Кирил Петков и Калина Константинова, защо са се скрили от депутатските питания към тях.

Тома Биков също запита къде са Асен Василев и премиерът защо не са се явили пред „началниците си“ – каквито са депутатите на членовете на министерски съвет. От ГЕРБ не приемат блиц-контрол на части, защото всяка първа седмица на месеца започва седмицата на опозицията.

Корнелия Нинова и Гроздан Караджов са в зала и обсъждат видяното, депутатски остроумия, къде са премиерът и заместниците му от Продължаваме промяната и Демократична България

От ДПС все пак запазиха сериозния тон в днешния ден. Бившият финансов министър Петър Чобанов попита какво правим с галопиращата инфлация Корнелия Нинова.

„Това е въпросът в днешния ден. Това е въпросът на въпросите. Цените и инфлацията, а не всички други опити да размиваме диалога днес“.
Нинова не приема критиките, че моратуриумът върху цените за битовите потребители е неработещ, напротив той е важен механизъм заложен в Бюджета 2022.

„Да той изтече, но съмнява ли се някой, че той помогна на потребителите да изкарат първите три тежки зимни месеци“, сподели вицепремиерът Нинова.

Борислав Гуцанов скочи да брани Кирил Петков, че за първи път отсъства от парламентарен контрол и напомни за Бойко Борисов и колко често идваше при депутатите през последния си мандат.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Путин не е на себе си. Този път Европа опря на Русия нож в гърлото
Next: По-лошо от военна намеса. Германия с мегаудар по Газпром, от който Кремъл ще плаче

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.