Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Снахата на Алексей Петров: Убиха го заради
  • Новини

Снахата на Алексей Петров: Убиха го заради

Иван Димитров Пешев август 18, 2023
gsfdhfherweeeww.png

„Работеше в службите, явно знае много неща”, това каза снахата на Алексей Петров – Надка Петрова. Тя допълни, че това според нея е причината за показното му убийство.

Петров беше застрелян с пушка на 16 август, докато се разхождал в планината.

В Тетевенско, откъдето е семейството на Алексей Петров, местните са шокирани от убийството. Снахата на бизнесмена твърди, че той не е споделял да се страхува за живота си.

„Никой не може да си обясни защо са постъпили така с него, толкова добър човек, на толкова много хора е помагал”, заяви през сълзи Петрова.

Тя разказва, че с Алексей рядко се виждали, основно по празници. „Тук се чувстваше спокоен, идваше весел, засмян”, заяви Петрова и допълни, че по време на посещенията му в Тетевен не е бил с охрана.

Според Надка, за да се стигне до покушението, Петров е подценил ситуацията. От няколко дни се е движел без охрана в София, предупреждавали го да не подценява ситуацията.

В родния му край мнението на местните за Петров е на двата полюса. За едни той е бил добър човек, за други обаче убийството му не е без причина.

„Мисля, че е имал стари сметки за уреждане. Какъв ли не беше Алексей Петров”, казва Благовест Николов.

„Виждал съм го няколко пъти и ми направи добро впечатление. За 3-4 месеца това са три показани убийства. Какъв Европейски съюз, че ние за първобитно-общинният строй не ставаме“, споделя друг местен пред Нова тв.

Сега близките му очакват да разберат кога ще го изпратят в последния му път. Не вярват обаче разследването да достигне до извършителите на убийството.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За втори път местен медик върна от оня свят пациент, изпаднал в клинична смърт за час
Next: Този баща чака дъщеря си всяка вечер на автобусната спирка

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.