Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Снахата на Тодор Живков: Людмила не се самоуби, приятели я предадоха
  • Новини

Снахата на Тодор Живков: Людмила не се самоуби, приятели я предадоха

Иван Димитров Пешев юли 14, 2022
ssnhantaodor.jpg

Покрай скорошните годишнини от раждането и смъртта на Людмила Живкова бившата
съпруга на нейния брат Владимир – Маруся Мирчевска, вдигна завесата около мистериите,
обгърнали личността ѝ.

Людмила остава завинаги на 39, а около трагичната ѝ смърт все още има десетки въпроси,
останали без отговор. Маруся, която е била сред доверените хора на червената принцеса,
за пръв път оспорва публично версията за самоубийство на дъщерята на бившия Първи.

„За тези, които още се интересуват за Людмила, стигнах до заключение, че предателството
на някои нейни „приятели“ я погуби. Затова, дами и господа, особено тези от нас,
които прощаваме по седем пъти по седемдесет, да бъдем бдителни. Людмила не се
е самоубила. Това не е в нейния характер. Тя никога нямаше да ме остави сама,
без нея, по собствено свое желание. Тя знаеше, че може да разчита на мен, както
и аз на нея. Ние живеехме заедно в един дом, във вила 32. Нямаше да остави и децата
си, и моето дете, което тя специално обичаше. Тя беше изключително силна духом
и физически, не е боледувала през последните три години на живота си, с изключение
на последния месец“, пише в личния си профил във фейсбук Маруся, която от години
живее в Щатите със сина си Тодор Живков-младши.

Заедно с Владимир Живков, който е баща на детето ѝ, изкарват само 3 години заедно.
„Най-хубавите спомени от този период са свързани с раждането на сина ми и с присъствието
на Людмила Живкова в моя живот. Тя беше от огромно значение за моето развитие
като личност, възприемах я като духовна майка и учител. Нейната загуба е една
от най-големите и непрежалими загуби в моя живот. Срещнах много хора по света,
но нито една личност не може да се сравни с нея“, допълва разказа си Маруся.

„Людмила беше абсолютно самоотвержена, честна, вярваща в доброто и красотата“,
казва бившата жена на Владко Живков и допълва, че именно дъщерята на Тато ѝ дава
кураж да се изправи на крака след зловеща катастрофа, която преживява. „Дойде
при мен в болницата да ме види, остана няколко часа, говорихме дълго. Накрая лекарите
започнаха да се безпокоят и влязоха да видят дали не се е случило нещо, защото
Людмила трябваше да бърза за прием, който даваха в нейна чест, понеже по-рано
през деня беше приета за член на Политбюро на ЦК на БКП“, откровеничи Маруся.

„Присъствието ѝ като дух в моя живот ми даваше сили и тогава, когато вече я нямаше,
когато времената бяха много трудни за мен“, завършва разказа си Маруся, която
се разделя драматично с бащата на сина си Владимир, с когото не поддържат връзка
от няколко десетилетия.

Покрай дружбата си с Людмила, която продължава и след скандалния ѝ развод със
сина на Тато, тя успява да се запознае и с баба Ванга, при която щерката на Живков
често се отбива. Самата Маруся също става близка с пророчицата, но не желае да
разкрива дали двете някога са коментирали странните обстоятелства около смъртта
на червената принцеса.

Людмила Живкова умира на 21 юли 1981 г. във вилата си в „Бояна“. Медицинската
експертиза тогава е категорична – мозъчен кръвоизлив. Сред народа обаче веднага
тръгват слухове, че тя „не била добре с главата“ още след катастрофата през 1973-та;
че някакъв махатма в Индия – руски шпионин, е сложил „нещо“ смъртоносно в тюрбана
ѝ; че са я отровили, защото пречи на отношенията ни със Съветския съюз, и прочее
догадки. А фактите остават скрити зад партийната „желязна завеса“. Всъщност и
до днес.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина Монти Норман
Next: Оставила бебето си само с питбул, а когато се върнала се разплакала

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.