Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Снахата на Тодор Живков: Людмила не се самоуби, приятели я предадоха
  • Новини

Снахата на Тодор Живков: Людмила не се самоуби, приятели я предадоха

Иван Димитров Пешев юли 14, 2022
ssnhantaodor.jpg

Покрай скорошните годишнини от раждането и смъртта на Людмила Живкова бившата
съпруга на нейния брат Владимир – Маруся Мирчевска, вдигна завесата около мистериите,
обгърнали личността ѝ.

Людмила остава завинаги на 39, а около трагичната ѝ смърт все още има десетки въпроси,
останали без отговор. Маруся, която е била сред доверените хора на червената принцеса,
за пръв път оспорва публично версията за самоубийство на дъщерята на бившия Първи.

„За тези, които още се интересуват за Людмила, стигнах до заключение, че предателството
на някои нейни „приятели“ я погуби. Затова, дами и господа, особено тези от нас,
които прощаваме по седем пъти по седемдесет, да бъдем бдителни. Людмила не се
е самоубила. Това не е в нейния характер. Тя никога нямаше да ме остави сама,
без нея, по собствено свое желание. Тя знаеше, че може да разчита на мен, както
и аз на нея. Ние живеехме заедно в един дом, във вила 32. Нямаше да остави и децата
си, и моето дете, което тя специално обичаше. Тя беше изключително силна духом
и физически, не е боледувала през последните три години на живота си, с изключение
на последния месец“, пише в личния си профил във фейсбук Маруся, която от години
живее в Щатите със сина си Тодор Живков-младши.

Заедно с Владимир Живков, който е баща на детето ѝ, изкарват само 3 години заедно.
„Най-хубавите спомени от този период са свързани с раждането на сина ми и с присъствието
на Людмила Живкова в моя живот. Тя беше от огромно значение за моето развитие
като личност, възприемах я като духовна майка и учител. Нейната загуба е една
от най-големите и непрежалими загуби в моя живот. Срещнах много хора по света,
но нито една личност не може да се сравни с нея“, допълва разказа си Маруся.

„Людмила беше абсолютно самоотвержена, честна, вярваща в доброто и красотата“,
казва бившата жена на Владко Живков и допълва, че именно дъщерята на Тато ѝ дава
кураж да се изправи на крака след зловеща катастрофа, която преживява. „Дойде
при мен в болницата да ме види, остана няколко часа, говорихме дълго. Накрая лекарите
започнаха да се безпокоят и влязоха да видят дали не се е случило нещо, защото
Людмила трябваше да бърза за прием, който даваха в нейна чест, понеже по-рано
през деня беше приета за член на Политбюро на ЦК на БКП“, откровеничи Маруся.

„Присъствието ѝ като дух в моя живот ми даваше сили и тогава, когато вече я нямаше,
когато времената бяха много трудни за мен“, завършва разказа си Маруся, която
се разделя драматично с бащата на сина си Владимир, с когото не поддържат връзка
от няколко десетилетия.

Покрай дружбата си с Людмила, която продължава и след скандалния ѝ развод със
сина на Тато, тя успява да се запознае и с баба Ванга, при която щерката на Живков
често се отбива. Самата Маруся също става близка с пророчицата, но не желае да
разкрива дали двете някога са коментирали странните обстоятелства около смъртта
на червената принцеса.

Людмила Живкова умира на 21 юли 1981 г. във вилата си в „Бояна“. Медицинската
експертиза тогава е категорична – мозъчен кръвоизлив. Сред народа обаче веднага
тръгват слухове, че тя „не била добре с главата“ още след катастрофата през 1973-та;
че някакъв махатма в Индия – руски шпионин, е сложил „нещо“ смъртоносно в тюрбана
ѝ; че са я отровили, защото пречи на отношенията ни със Съветския съюз, и прочее
догадки. А фактите остават скрити зад партийната „желязна завеса“. Всъщност и
до днес.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина Монти Норман
Next: Оставила бебето си само с питбул, а когато се върнала се разплакала

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.