Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • СНИМКА от магазин в Германия скара мрежата на тема там или у нас храната е по евтина
  • Новини

СНИМКА от магазин в Германия скара мрежата на тема там или у нас храната е по евтина

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
germannyyyhrana.jpg

Защо цените на храната в Германия са по-ниски от България! Защо инфлацията в България е по – висока от много страни в ЕС? И докога ще ни разказват сладки приказки!? Това попита потребител в социалната мрежа Фейсбук, пише Пловдив 24.

Публикацията му, придружена със снимка, предизвика стотици коментари и оживена дискусия. Ето и една много малка част от мненията на хората:

– То и с другите ужким по-евтини продукти е така. Снимат на бройка, а съобщават все едно е на килограм. Бях три години в чужбина и знам номерата на големите вериги. Няма безплатен или по-евтин обяд.

– Какво сте се вторачили в тези краставици. Я вижте другите продукти. По цени на стоки успешно бием най-скъпата държава в Европа – Швейцария. Да ни е честито. И ние веднъж да сме на първо място по нещо.

– Ох, пак тази мантра. Не, не са по-ниски цените на храните в Германия. Може да купиш някои по-евтини продукти от България, но като цяло излиза по-скъпо.

Всъщност, може да се храниш по-евтино в Германия, но ако ядеш абсолютни боклуци. И знам колко мрънкаме за качеството на храните в България, но си нямате идея за какви боклуци говоря.

Ако гледате да се храните с качеството и вкуса, с който сме свикнали в България (особено зеленчуци и плодове), излиза около 2 пъти по-скъпо в Германия, дори взимайки предвид над два пъти по-ниското ДДС там.

Ако искаш наистина да се храниш с качествена храна (например яйца, които не са им бели жълтъците, а всъщност имат някакъв вкус), разликата е 3-4 пъти в цените.

Знам много добре, защото години наред си следях всеки разход в Германия и от година и половина правя същото в България. Покъртително е, че някой още вярва в тия постове, които сравняват отделни цени извън контекст.

– За сведение… краставиците в Германия се продават за брой, не за килограм.

– Към 3 лв. на брой, кое му е евтиното?

– а и цената е за брой на снимката… общо взето и тук е толкова… даже на места и по-евтино

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Живеят по 120 години, раждат на 65, и не се разболяват
Next: Български историк: Представете си, че руснаците в няколко града по Черноморието решават да се отцепят от България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.