Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Снощи какви картофки изпекох, съсипахме се да ядем, не мога да не ви кажа тази божествена рецепта
  • Новини

Снощи какви картофки изпекох, съсипахме се да ядем, не мога да не ви кажа тази божествена рецепта

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
gehherewffw.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ако ми казаха преди няколко седмици, че едно ястие от картофи не може да ви изненада, а направо да ви да завладее, със сигурност няма да повярвате.

Този достъпен зеленчук е във всяка кухня и всяка домакиня го използва във всички възможни форми:

пържени, варени и задушени, печени, като пълнеж за пайове, дори и за кюфтета и като любима съставка на салати и супи. Но не сте ги опитвали по този начин. Резултатът направо ще ви накара вече само така да си ги приготвяте.

Картофите по португалски с розмарин и зехтин са толкова вкусна храна, че една порция няма да бъде достатъчна

Съставките

картофи 8 бр.

чесън 4 скилидки

масло 30 грама

Зехтин 40 ml

розмарин 2 ч.л.

Морска сол на вкус

Подготовка

Вземете 8 картофа и ги измийте добре. Сварете си, а след това ги оставете настрана и изчакайте, докато се охладят.

Сега всеки картоф трябва да бъде натиснат с лъжица отгоре. Картофите трябва да се счупят леко, но не да се разпадат.

Изберете формата, в която ще ги печете. Налейте зехтин в нея. Нарежете скилидките чесън. Те трябва да бъдат равномерно разпределени на дъното.

Наредете картофите в съда, в който ще ги печете плътно- трябва да се прилепват плътно един към друг. Поръсете картофите с розмарин и едра морска сол.

Нарежете маслото на кубчета. Поставете 1-2 кубчета на всеки картоф. Отгоре можете да излеете малко количество зехтин (по желание).

Задайте температурата на фурната 180-200 ° С. Изпратете картофите вътре.

Според оригиналната рецепта е по-добре да се използват млади картофи. Но можете да сготвите и тези, с който разполагате. Ако имате пресни зеленчуци или пържени гъби , то заедно с картофите по португалски те ще направят вечерята перфектна. Разкажете за тази идея на вашите приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки който знае тези трикове, няма проблеми като: запушени мивки, замръзнали прозорци или плевели
Next: Нови промени в такса смет – плащаме на база изхвърленото от нас количество

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.