Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сняг покрива София, но метеоролозите алармират за друга опасност
  • Новини

Сняг покрива София, но метеоролозите алармират за друга опасност

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2023
sfgkrhdghjgfhfghgf.png

На фона на предстоящите валежи от дъжд и сняг у нас ни очаква не малък риск от възможни наводнения над Рило-Родопския масиви и Югоизточна България. Разбира се, че тази прогноза
тепърва ще се изменя с времето, пишат от Метео Балканс. Много е важно каква ще
бъде точната траектория на циклона и очакваните валежи.

 

Според регионалните модели, има вероятност до сутринта на 26-ти ноември, валежите
над тези райони да достигнат 50-70 л./кв.м. Това ще бъде в комбинация с преовлажнената
почва над Южна България и продължаващите валежи – крие и риск от възможни свлачища и очаквани наводнения в Рило-Родопският масив, Централна Стара планина и Югоизточна България.

 

Към края на текущата седмица синоптичната обстановка над нашата страна ще е усложнена
особено и то над цялата страна. С понижението на температурите в Предбалкана и
по високите полета от Западна България валежите ще преминат в сняг. Ще завали и в Централна и Източна България, като там се очакват и навявания.
Възможни са и затваряния на планинските приходи.

 

В ниското също ще се образува снежна покривка, която в Северозападна и Централна
България на места снежната покривка ще надмине 10 см. В Северозападния и Централния
Предбалкан – до 25-30 см. Очакваната снежна покривка в столицата ще е между 5-10 см. 

 

Не е изключено, при преминаването на самият циклон, валежите да са съпроводени и от гръмотевици над Южна и Източна България. Очакваме и богат пренос на по-топла и влажна въздушна
маса от Егейско море. Температурите над Източна България ще се задържат за известно
време над нулата, валежите ще са от дъжд и то интензивни. Преди изнасянето и задълбаването на циклона, валежите ще се усилят. Очакваме и силни пориви на вятъра по Южното Черноморие, но няма да са с ураганни
пориви.

 

Задава се сняг в столицата

Този път прогнозите са за очаквана на лоша зимна обстановка и в столицата за
разлика от предишната (18-19 ноември ). Тогава моделите прогнозираха, че при разширяването
на антициклона от запад ще се образуват валежи, а с понижението температурите
щяха да са от сняг. Реално се образуваха валежи, но те бяха слаби.

 

Според последните прогнози още около обяд в събота, над 700-800 метра надморска
височина валежите ще преминат в сняг, а до вечерта и над цялото Софийско поле.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ани Салич направо сияе – ето кой е мъжът, който я носи на крилете на любовта
Next: Каква е идеалната температура у дома, за да сме здрави?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.