Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Собственикът на кацналата кола върху скалите край Арапя трябва да даде 8 бона
  • Новини

Собственикът на кацналата кола върху скалите край Арапя трябва да даде 8 бона

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdfgdfhfdhfdh.png

 

Собственикът на „кацналата“ кола върху скалите край Арапя Георги Батаклиев, обикаля
институциите с надеждата някой да му помогне, за да може да я извади на пътя.

 

Той разкри, че няма здрав детайл, а самият автомобил все още е пълен с вода.
Предното стъкло е счупено вероятно, когато е носен от вълните. Принуден е обаче
да освободи от скалите, за да може застрахователят да опише щетите, но за тази
операция би платил над 8000 лева, което едва ли би се покрило от обезщетението,
което може да му изплатят за щетата.

 

„Мястото, на което е заседнал, няма възможност за издърпване със сухопътна техника.
По някакъв начин колата трябва да се върне във водата и след това да се издърпа
до сушата. Застрахователите искат да им закарам колата на оглед, за да опишат
щетите“, разказва Батаклиев.

 

„Когато отмина стихията и водата спадна, вече можех да стигна до бунгалата, където
нощувахме. Отидох да видя дали е останал някакъв багаж, защото всички бяхме без
никакъв багаж, мокри“, добавя той.

 

„Когато отидох до караваната, за да видя за багажа, погледнах, защото колата
се виждаше от караваната, установих че я няма. Все пак някакъв багаж ни беше останал
и на втория курс, който направих, един местен човек ми каза, че има кола на скалите“,
казва мъжът.

 

„Застрахователите не посещават такива места, защото все пак е опасно. Те трябва
да снимат шасито, за да видят дали това е колата, която е застрахована. Доколкото
знам тя трябва да се придвижи до сервиз или до ликвидационен център и там да се
направи проформа за щетите. Тогава застрахователят решава дали колата може да
бъде ремонтирана или да бъде бракувана“, обясни той.

 

„Чух се с един господин от Варна, който има кораб с кран във Варна. С него може
да я извади оттам, но е нужно разрешение за влизане в залива, което няма как да
извадя. Той ми обясни, че една машиносмяна на този кораб струва над 8000 лева“,
разказва собственикът на автомобила.

 

„Има коли, които са потънали навътре в морето и хората не знаят какво да правят.
Чувам по новините, че можело да се отиде в полицията и оттам да издадат бележка,
че е загубен. Не знам как биха реагирали застрахователите“, споделя той.

Застрахователят не може да откаже да отиде на място за опис на щети след бедствие,
каза пък в студиото на „Денят започва“ Ивана Димова – член на УС на Асоциация
на българските застрахователи.

 

„Не може да бъде отказана помощ в никакъв случай, защото това е природно бедствие,
катастрофично събитие, при което застрахователите са затова да помагат на хората
в такива ситуации“, добави тя.

 

„Тук не става дума само за самите автомобили, но и за самите домове, които имат
също застраховки. Защото държавата може да помогне с някаква частична сума, когато
се случи самото бедствие, но не може да съгради нов дом и да възстанови цялото
движимо и недвижимо имущество на всички граждани в засегнатия район“, каза още
Ивана Димова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Косатки нападнаха яхтата на българския околосветски мореплавател Павлин Надворни
Next: Обичан от милиони певец ни напусна завинаги

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.