Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Собственикът на руска нефтена компания се оказа българин
  • Новини

Собственикът на руска нефтена компания се оказа българин

Иван Димитров Пешев март 7, 2022
bgrusuvettt.jpg

Сергей Виталиевич Захаров – член на съвета на директорите и собственик в руска петролна компания е получил български златен паспорт срещу инвестиции. Името му излиза с тайна офшорка в „Досиетата Пандора“.

Уреждането му с гражданство е минало през адв. Боян Новаков, настоящ член на ВСС и поддръжник на Гешев.

Захаров е син на Виталий Александрович Захаров (1953 – 2016) – бивш директор в Газпром, бивш депутат от партия „Единна Русия”, застрелян през 2016 г. с ловна пушка докато разхожда кучето си. Захаров баща е основател и на частен „Музей на историята на хладното оръжие”, който носи неговото име.

Сред имената на адвокатите, които Сергей Захаров е упълномощил, личи отново името на Боян Новански, консултирал десетки чужденци, кандидати за „златни паспорти“ чрез инвестиции. Сега Новански е член на ВСС от мнозинството, подкрепящо главния прокурор Иван Гешев. По-рано Медияпул съобщи, че Новански е консултирал двама руснаци, получили гражданство.

Сергей Захаров става български гражданин с указ 129 от 23.08.2018 г. по преписка номер 7630/2017. В годината когато подава документи за гражданство, той регистрира българската „Алмакс Финанс“ ЕООД, със седалище в София. Капиталът на фирмата при основаването ѝ на 09.05.2017 г. е 1 000 лв., а в последствие на 15.02.2018 г. е увеличен на 51 472 лв. Втората вноска е непарична – право на собственост на имоти в хотелски спа комплекс в Банско.

Фирмата на Захаров отчита скромните 87 хил. лв. приходи и 37 хил. лв. печалба за 2020 г. а година по-рано съответно 65 хил. лв. приходи и 19 хил. лв. печалба. Това показва справка в отчетите подадени в Търговски регистър. Инвестицията обаче не е достатъчна за гражданство и вероятно Захаров e закупил ДЦК или е внесъл пари на влог в българска банка, каквито възможности даваше тогава законът за българското гражданство.

Българин – собственик в руска петролна компания

Сергей Захаров става акционер в АО „Нефтепереработчик“ през април през 2016 г., когато баща му е член на съвета на директорите на фирмата и три месеца преди баща му да бъде убит. В протокола изрично е записано, че са свързани лица – баща и син. Отчета от последното общото събрание на акционерите на 23.04.2021 г. показва, че Захаров притежава 20% от акциите и е преизбран като член на съвета на директорите.

В наличната информация на сайта на АО „Нефтепереработчик“ не се откриват снимки на членовете на съвета на директорите и на акционерите. В протоколите от общите събрания на акционерите не се забелязва Сергей Захаров да се представя като акционер – физическо лице български гражданин.

Захаров е вписан като учредител в общо 14 фирми и ръководител в 4 фирми в Русия, някои от които вече закрити. Сред тях е и дружеството с нестопанска цел управляващо музея на историята на хладното оръжие, носещ името на баща му.

В Досиетата Пандора Захаров се появява като краен собственик на офшорна фирма от Британските Вирджински Острови – Blanefield Investments Limited. В нея той е съдружник с Александър Смирнов. Няма информация за активите на тази фирма.

БРРД разполага с данни за лицата, получили златни паспорти като инвеститори и прави журналистическо проучване за техните връзки с бизнеса и политиката.

Сред новоизпечените българи са топ банкери на Русия: Дмитрий Кушаев – директор на Credit Suisse Москва, Роман Нагаев – бивш директор инвестиционно банкиране на руската банка ВТБ Капитал, и Игор Финогенов – бивш директор на Евразийската банка за развитие и близък до властта, за което свидетелстват снимките му с бившия президент и премиер на Русия Дмитрий Медведев. Друг приближен на властта в Кремъл със златен паспорт в България е Роман Савушкин, генерален директор на “Обединена вагонна компания”, структуроопределящо предприятие в Русия.

Български „златен паспорт“ е получил и хакер, който от българска територия е атакувал Украйна, за да демонстрира възможностите на система за отказ от услуги на високопоставен руски агент на ФСБ, установи също така наше разследване.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От САЩ ни попариха направо с горелката. Войаната няма да спре! Ето какво следва
Next: Васил Иванов: Ако Турция поиска Кърджали ние какво ще направим?

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.