Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Собственик на мандра призна: От 10г. в България се преработва полуфабрикат, носещ името
  • Новини

Собственик на мандра призна: От 10г. в България се преработва полуфабрикат, носещ името

Иван Димитров Пешев март 14, 2023
fasmasdnasdkkasoraskras.jpeg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изкупните цени на млякото са обидно ниски за фермерите, според Милкана Йорданова, председател на Националното сдружение „Планинско мляко“ и съсобственик на мандра в смолянското село Смилян.

По думите ѝ е необходимо да се въведе регулация на основните хранителни стоки в частта за ДДС и търговските надценки за тях, така че производителите на суровини да получат по-справедливо заплащане за продуктите си.

Млекопроизводителите в планинските райони като Смолян са в много сложна ситуация при продължаващата инфлация. Фермерите оцеляват все по-трудно и отново ще бъдат най-дискриминирани във веригата, каза Милкана Йорданова.

„Първо се посегна на цената на суровото мляко. Тези фермери, които го произвеждат, са с пъти по-малко субсидирани, отколкото европейските“, коментира тя и добави, че цена под 1 лев за литър мляко не трябва да има: „Дори и 1 лев е много ниска цена. Дори и водата е по-скъпа“.

Тя смята, че в подобна сложна пазарна ситуация – с нарастващи цени и поскъпване на разходите на фермерите, би било нормално държавата да регламентира пределна стойност на надценките, които се формират по пътя от мандрата до щанда в магазина.

„От цялата верига производителят получава най-малко. Много са високи данъчните ставки на основни хранителни продукти“, каза Милкана Йорданова и смята, че задължително трябва да се махнат и т. нар. нелоялни конкурентни практики, съобщи БНР.

„От 10 години в България се преработва полуфабрикат, който идва от Западна Европа в замразено състояние. После носи името „кашкавал“. Технологията е доста по-различна от тази за производството на български кашкавал. Там нещата могат да се диференцират. Нека потребителят да има право на информиран избор“, посочи Йорданова.
Това може да се стопира, като се задължат преработвателите в етикетите да отбележат наименованието на продукта и се запише пълното съдържание на продукта.

„Не сме се сблъсквали с подобна икономическа ситуация, както през последните 1-2 години. Но за нещата, които са в нашите ръце, недоумявам защо не си помогнем“, отбеляза Йорданова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 85-годишен дядо държи за ръката съпругата си навсякъде, където отидат. Когато го попитаха, защо, отговорът ги просълзи
Next: От 2 литра мляко правя 1 кг домашно сирене: без закваска и лимонтузу, яде се след 5 часа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.