Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Соломон Паси с горещи новини за преговорите за нов кабинет, подети с Плевнелиев
  • Новини

Соломон Паси с горещи новини за преговорите за нов кабинет, подети с Плевнелиев

Иван Димитров Пешев октомври 8, 2022
preogaosvoasovas.jpg

Преди дни лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че ще сформира т. нар. „контактна група“, която да проведе срещи с останалите политически партии за съставянето на кабинет с мандата на ГЕРБ.

От думите на Борисов стана ясно, че във въпросната група ще участват Росен Плевнелиев и Соломон Паси. Още същият ден Паси направи коментар за предизвикателството на Борисов с Плевнелиев да преговарят за нов кабинет.

Днес обаче Паси направи важно уточнение чрез пост в личния си фейсбук профил.

Ето какво написа той (публикуваме думите му без редакторска намеса):

Не изпускай тези оферти:

„По този повод. Не искам да надценявам собствената си роля в процеса, нито шансовете за успех на мисията ни с президента.

И за да не ги смалявам допълнително с някоя погрешно изтървана дума, ще се въздържам от спонтанни интервюта. Предварително се извинявам за многобройните непоети покани или невърнати обаждания в краткия период на нашия мандат.

Пожелайте ни успех, който би бил общ за всички!“.

“Имаме ясен вот на гражданите на недоверие към тази политика и тази формула, която беше в предишния парламент. Ако търсим стабилност, ако търсим съгласие, това трябва да се вземе предвид”. Това каза Борислав Цеков – председател на Института за модерна политика по БНТ.

Според него единственият политически вариант за развитие на ситуацията е съставянето на правителство с мандата на политическата сила, спечелила изборите. “Всичко останало означава криза и агония”, каза той.

Бившият екоминистър Емил Димитров допълни: „Все още има шанс нещо да се направи, въпреки че всички полагат неистови усилия да провалят една възможна сглобка на правителство“.

“Появиха се две нови “сини каски” – преносители на предложения, на решения, на идеи, и изведнъж всички скачат срещу тях. Не знам дали това е правилният подход. Самият аз не мога да се обявя против такова нещо, защото аз бях “синя каска” в два парламента и имах много успехи и неуспехи, но всичко се разбираше накрая. Сега още в началото се казва кои са преговарящите и започва неодобряването им”, допълни Димитров.

Политологът Георги Киряков също коментира темата:

“Ако в тази ситуация на блокиране на политическия процес не се намери решение, ще вървим към нови предсрочни избори и задълбочаване на настоящия политически проблем”, предупреди той.

Ясно е кое е важно за държавата в момента и да се крият зад червени линии е глупаво. Това заяви бившият финансов министър Владислав Горанов пред бТВ.

Асен Василев не е съставил и не е изпълнил нито един бюджет, затова да вярваме на неговите прогнози е прибързано. За съжаление на него никога не му се получава да плати цялата сметка за своите решения, каза Горанов и посочи, че харчейки много пари на заем, Василев е опитвал да създава благополучие.

Ако беше вярно, че пенсионната система може да бъде раздута до безкрай, то предполагам, че още по времето на Жан Виденов щеше да е направено. В българския бюджет са поети огромни ангажименти за текущи разходи – за пенсии, за заплати, за съжаление не дотам за инвестиции.

Две години след присъединяването ни към ЕРМ и Банковия съюз, няма нито едно реално действие по посока на влизане в Еврозоната. С влизането ни в Еврозоната националният суверенитет на България ще бъде увеличен, защото ще вземем участие във взимането на решения. Загубихме национален суверенитет, когато влязохме във Валутния борд. Той е успешен проект, но не може да бъде вечен. Еврозоната е мястото, където трябва да отидем, категоричен е Горанов.

По думите му, дългът ще расте в следващите години и то с големи темпове.

Тръгнахме от ниски нива и не сме сред калпазаните по висок дълг, но отвън изглеждаме несигурни и нестабилни и пазарът вече не ни иска. Дори вътрешният пазар не иска да кредитира правителството.

Нашите банки не искат да финансират правителство. Ще се увеличат много разходите за плащане на лихви. Собствените ни банкови институции не вярват в собственото си правителство и не искат да влагат пари, каза бившият финансов министър.

Според него най-голямата „беля” е, че сме помислили, че може да решим всички социални проблеми за сметка на кредитите.

Удвояването на пенсиите за две години е социален експеримент, който не можем да си позволим, посочи той.

Владислав Горанов отправи критики към президента Румен Радев и го посочи като отговорник за счупването на политическия модел.

Радев счупи политическия модел с вкарването на аматьори в политиката, заяви Горанов и продължи по линия на бъдещите разговори в търсене на съгласие за правителство: Радев вероятно потрива ръце, защото президентската институция е силно, но парламентът загуби своята роля и функция. Защо? Защото нито един от тези 240, които ще бъдат обявени, не могат да решат проблемите на българите по една проста причина – те не си говорят. Не знам дали Плевнелиев и Паси ще могат да изиграят ролята на брачен консултант за раждането на нещо.

Горанов бе категоричен, че ГЕРБ не е в изолация и в политиката нищо не може да стане без Борисов.

Тези, които не могат с други аргументи да надделеят над ГЕРБ, се опитват да го накарат да изчезне. Борисов не е само ГЕРБ. Това е партия, която през годините успя да изгради собствен живот. Тези, които не могат да заобиколят Борисов в политиката, се опитват да го отстранят, да го няма. Така не се прави политика, коментира Горанов.

В заключение той посочи, че редовно правителство има житейски аргументи да съществува, за да дадем отговор на въпросите дали искаме да влезем в Еврозоната и ПВУ. /БГНЕС

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков и Асен Василев удариха шамар на Бойко Борисов! Казаха за какво ще работят в НС
Next: Изсипете яйцата във врящо мляко – повече няма да стъпите в магазина след тази вкусотия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.