Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Солуган убива в морето следващите дни, пазете се
  • Новини

Солуган убива в морето следващите дни, пазете се

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
jfghjghkyyttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Близо 20 плажа са най-опасни за туристите по родното Черноморие, отчитат всяка
година спасителите. Причините са дънните ями или

мъртвото вълнение .

Колкото по-дълъг е плажът, толкова по-страшно става, пише „Стандарт“.  На ивицата в Златни пясъци в морето се влиза на плитко, но изведнъж става дълбоко
до 1-1,20 метра. Опасно е и на плажа в „Кабакум“, особено на 100-200 м от Дома
на журналиста, където е пълно с изненадващи подводни ями. Сред рисковите места
е и брегът в курорта Камчия, който е близо 2 км, но само 600 м са охраняема зона.
През август става много опасно там, където река Камчия се влива в морето и създава
водовъртежи и подводни течения.


От

Илинден /2 август по стар стил/ морето стана опасно.

Морето през август се обръща и става коварно, изведнъж без причина, дори и без
вятър, е предупреждавал много пъти чрез „Стандарт“ пенсионираният вече спасител
на властта Божо Банков. Той е вадил от морето близо 4 десетилетия както хора от
народа, така и управници от времето на Тато на плажа на ЦК и Министерския съвет
в „Дружба“ /сега Св. Св. Константин и Елена/. Опитът му през годините е показал,
че „мъртвакът“ идва от фазата на Луната – пълнолуние в съчетание с горещниците
през деня.

Колкото заливът е по-хубав и тих, толкова водата върти силно като центрофуга,
предупреждава бившият спасител.

Практически съвети,

как да разпознаем мъртво вълнение и как да се спасим!

 

С оглед на това, че всеки гледа към морето, е хубаво да си припомним, че то не е “до колене”…

Ако знаете тази информация, споделете я с приятелите си! Това е явление, което
можете да наблюдавате и от плажа. А ако не сте виждали, в следващите 2 минути
ще разберете как можете да спасите живота си.

 

 

Ако видите празно и тихо пространство между вълните (както в снимката тук), не
си позволявайте да влизате във водата.

Мястото между двете стрелки, всъщност е мъртвото вълнение, за което алармираме.
Това е много силно течение, което няма да ви позволи да се върнете на брега, а
ще ви завлече доста навътре в морето.

 

За да излезете от него, не трябва да се съпротивлявате, а да следвате едно просто
правило, което може да ви помогне да излезете от прегръдката на водата и да стъпите
отново на суша. Идеята е, че не трябва да се паникьосвате и да се борите с мъртвото
вълнение. То “действа” на около 100 метра от брега – това е и разстоянието, на
което обикновено може да ви отдалечи. След като усетите, че силата му намалява,
започнете да плувате успоредно на брега. В момента, в който можете да го направите
и водата не ви връща обратно, насочете се право към плажа, използвайки вълните за помощ.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокат каза какво да правите и да не правите, ако искат да ви конфискуват колата по новия закон, за да не се сбогувате с нея
Next: Драмата на една 35-годишна жена: Подиграват ми се, че ще остана стара мома, но е по-добре да съм сама

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.