Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сотир Цацаров се разведе и официално се събра с Ани Салич
  • Новини

Сотир Цацаров се разведе и официално се събра с Ани Салич

Иван Димитров Пешев юли 28, 2022
asnsaniaslicihh.jpg

Сотир Цацаров и Ани Салич вече не крият връзката си.

Преди дни Цацаров официално се е развел.

Бившият главен прокурор и бивш председател на КПКОНПИ Сотир Цацаров е прекратил 31-годишния брак със съпругата си Меглена Цацарова пред Пернишкия районен съд, съобщава „Медиапул“.

Решението на съда е от 21 юли тази година, докато много сайтове отразяваха пътешествието на Цацаров с телевизионната водеща Ани Салич в Гърция. Според съдебното решение бракът се прекратява „поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на Сотир Цацаров“. Той трябва да плати общо 30 лева съдебни такси.

Бракоразводното дело се решава в Перник, защото Цацаров е бивш шеф на Пловдивския районен съд и Пловдивския окръжен съд.

След прекратяване на брака, съпругата му Меглена, която е известен нотариус в Пловдив, все така ще носи брачната си фамилия Ангелова – Цацарова. Двамата са уредили въпроса помежду си с брачен договор, пописан две седмици по-рано.

Тази година е повратна за бившия главен прокурор. През януари той обяви, че напуска шефската позиция в антикорупционната комисия часове преди да му бъде отнет допуска до класифицирана информация.

Няколко седмици по-късно допускът му бе върнат, а от 1 март Цацаров се върна като шеф на отдел във Върховната касационна прокуратура (ВКП). След това медиите започнаха да пишат за неговата връзка с телевизионната водеща Ани Салич.

През 2012 година, докато Цацаров водеше кампанията си като кандидат за главен прокурор, сайтът „Биволъ“ разкри, че нотариус Меглена Цацарова и колегата ѝ Адела Кац-Бояджиева, съпруга на адвоката Иван Бояджиев, са купили през 2008 г. две овощни градини от по 2.9 дка край село Костиево, Пловдивско. Проблемът бе цената на сделката, която бе многократно по-ниска от реалната.

Накрая Цацаров призна, че съпругата му наистина е участвала в сделка с имот, при която в нотариалния акт е била посочена многократно по-ниска от реалната цена.

По искане на продавачката на овощните градини в нотариалния акт е записана 120 пъти по-ниска цена от реално заплатената – 1000 лв. вместо 119 151 лева. Според изчисленията на сайта така купувачите са „спестили“ над 5000 лв. от еднократния данък за купуване на имотите и таксите за вписване.

„Ако една от страните теоретично няма каквито и да е желание да бъде посочена действителната цена, то в нотариалните актове, с които съпругата ми и нейна колежка нотариус са придобили въпросните две овощни градини, фигурира действително цена от 1000 лева. Дотук, това не е престъпление, дотук това не е нарушение.

Покупката е осъществена със средства, които са напълно ясни, както от нейната данъчна декларация, така и напълно ясни от декларациите, които аз ежегодно подавам пред Сметната палата.

В моята декларация не фигурира цена от 1000 лева, а точно толкова, колкото е, колкото са излезли от банковите сметки на моята съпруга и са отишли в банковите сметки на продавачите. Факт е, че бяхме жертва на една тотална измама“, обясни Цацаров пред бТВ, след като се разшумя за този случай.

Той припомни, че впоследствие се оказало, че продавачката на овощните градини не е реалният им собственик. Цацаров обясни, че въпреки симулативната ниска цена, семейството му е платило всички реално дължими данъци и такси по сделката.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Генерал Атанасов хвърли бомба: Ето какво са се наговорили Борисов и Слави Трифонов за властта
Next: Явно властите не могат да се справят! Пиян на кирка джигит с джип БМВ предизвика ново кърваво меле в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.