Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Софиянци масово изкупиха къщите в това село под Пирин
  • Новини

Софиянци масово изкупиха къщите в това село под Пирин

Иван Димитров Пешев юни 24, 2023
pirrqwriwkraksss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В село Делчево в Пирин планина вече няма къщи за продан. Всички свободни имоти са изкупени най-вече от софиянци и от чужденци.

Поне 30-40 постройки, повечето на по два века, са намерили своите нови собственици в последните петнадесетина години.

„Интересът към нашето селище не спира, но се налага да връщаме тези, които искат да си купят къщи. Всичко е изкупено. Тук къща имат поляци, германци. Цели шест къщи има холандец, който ги взе, за да развива селски туризъм”, разказват местните хора.

Селото им се намира на 1050 метра надморска височина. Но това не пречи на гостите да се катерят всеки ден до Делчево. Заради наплива им в последните години се построиха около 25 къщи за гости, които предлагат около 200 легла за нощувка и всички удобства за обитателите.

Стегнаха се и се реновираха доста стари постройки, вдигнаха се и съвсем нови сгради. Четири механи, в които е запазен тукашният бит, отвориха врати. Изградиха се край селото два паркинга за над 100 автомобила.

Функционира и Туристически център в селището. Дори в трудните години на криза местната власт в Гоце Делчев успя да реализира няколко важни проекта за развитието на Делчево като туристическа дестинация. Където има хубав път, има и туризъм, и бизнес. Затова през 2011 година бе открито официално рехобилитираното шосе от общинския център до курортното селище.

Невероятната панорама, красивата природа, чистите вода и въздух, гостоприемните жители водят все повече туристи тук. Голямата част от жилищни сгради са строени през 19-и век и в началото на миналия век от местни майстори, а днес омайват всеки, който ги зърне.

Те са типични родопски възрожденски къщи. 27 от тях са архитектурни паметници на културата, а общата бройка на културните паметници е 64. Старинните постройки са накацали амфитеатрално на стръмния югоизточен склон на Пирин планина. На някои места строителите са използвали самата скала за направа на зид на приземния етаж.

„Насам непрекъснато прииждат гости, всеки е добре дошъл. Гарантираме екологично чисти плодове и зеленчуци, произведени от нас. Който иска, може сам да си сготви. Даваме и мляко да си доят от козите и овцете, стига да имат желание. Но къщите за продан свършиха“, споделят жители на Делчево.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богати българи купуват къщи край този рядък природен феномен
Next: Чували ли сте за мистерията около Царичина: Ето какво означава този феномен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.