Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Софиянци му намериха цаката, яйцата им излизат под 10 стотинки
  • Новини

Софиянци му намериха цаката, яйцата им излизат под 10 стотинки

Иван Димитров Пешев март 14, 2023
sssfsoafiasdkasodas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Софиянци масово купуват кокошки-носачки за яйца, предаде БГНЕС. Целта на търсенето на птиците е да се премине към собствено производство на яйца. Преди Великден се очаква ново поскъпване на яйцата, а при собственото производство – в зависимост от фуражите и допълнителните храни, себестойността на едно яйце идва дори под 0.10 лв., казват експерти.

Качеството на домашната продукция обаче няма и нотка на сравнение с това в магазина, казва Биляна Иванова – собственик на малък кокошарник с 10 кокошки-носачки в столично село.

„Купих кокошките още като ярки през ноември миналата година. Живеят в специално изграден за целта кокошарник. Със съпруга ми преценихме, че двете ни деца – на 2 г. и на 5 г., заслужават да отраснат с качествена храна“, казва жената. Четири месеца по-късно кокошките проносили, като средно една кокошка снася по едно яйце на два дни, а понякога – в зависимост от породата, и по-често.

В столицата намаляват пазарите за животни – имаше такъв на Подуяне, но сега остана само този в Горна Малина – моите животни са оттам, казва Иванова.

„В момента цената на ярка /млада женска кокошка, която все още не е проносила/, върви между 16 и 25 лв. в зависимост от породата. Най-предпочитани са „Ломан Браун“ заради огромната носливост“, допълва Иванова. Тя отглежда и птици от Костинброд – специално селектирана порода, която се различава с големите си размери на животните и яйцата.

„Храня кокошките с най-обикновена смеска от жито, царевица и слънчоглед. През зимата им купуваме и режем марули, зелето също е много полезно за тях. Чувал от 10 кг. смеска за кокошки, която не съдържа ГМО-култури и трупно брашно, струва 10 лв.

Допълнително храним птиците със специални витамини на блокчета, които съдържат глина, морски черупки, магнезий, червен камък, черупки на стриди, песъчинки, бирена мая, и други. Отделно, през ден-два ги пускаме да пасат по двора, в който също отглеждаме чиста продукция, и не пръскаме с никакви препарати. Вярвам, че здравото животно създава полезни продукти за нашето здраве“, допълва Иванова.

Тъй като семейството ѝ живее и работи в столицата, кокошките са снабдени със специални автоматични хранилки, поилки и полози за снасяне. „На практика ходим веднъж на 2-3 дни, само за да съберем яйцата, и да им презаредим храна и вода. А децата вече са свикнали да ги галят и гушкат“, казва стопанката.

Често и кокошките са първи приятели в игрите на двете й деца. “Знам за приятели, които отглеждат кокошки на тераса на последния етаж на блок в нова кооперация в един от елитните столични квартали”, казва Иванова.

На въпрос не се ли страхува от птичия грип, чиито случаи вече са регистрирани на територията на страната, Иванова коментира, че кокошките ѝ живеят в специално построена къща, не нощуват никога навън, и нямат никакъв досег с чужди птици или животни.

На ден една кокошка консумира по около 100-120 грама храна, което означава, че на ден 10-те кокошки изяждат по около килограм храна, на стойност около 1 лев. Дори и след калкулиране на скъпите витамини за птиците, при пълно пронасяне на всички животни се очаква сегашната бройка от 5 яйца на ден да достигне поне 9. Така инвестицията и в кокошките, и в кокошарника им, напълно се изплаща.

„Въпросът тук не е за пари. А за това, че яйцата винаги са били супер храна. От години у нас в магазинната мрежа се предлагат яйца, обозначени с цифрите от 0 до 3. Въпреки че много българи са наясно, че цифрата 3 индикира яйца от ферми с клетки, а тези маркирани с 0 идват от кокошки, отглеждани свободно, малцина са наясно с действителната разлика между отделните методи на отглеждане.

Става въпрос за това, че тези с маркировка „3“ се отглеждат в тесни клетки във ферми, където не могат дори да се завъртят, чупят си крилата и краката от теснотията, често са канибали, преживяват огромен стрес по време на отглеждането си, кълват се една друга до смърт, и всичко това отива в яйцата им. Маркираните с „2“ са отглеждани върху скаров под – често по птицефермите, но те никога в живота си не виждат слънчева светлина, нито пък някога са стъпвали върху трева.

Тези с маркировка с номер 1 се отглеждат на открито, а тези с 0 – точно както нашите – на свободна паша, с чиста храна и без лекарства и антибиотици. За тях ЕС ясно посочва, че кокошки, отглеждани свободно, трябва да имат постоянен достъп до зелени площи“, казва стопанката.

Здраво животно няма нужда от антибиотици, категорична е Иванова.

Яйцето се познава по жълтъка – ако той е жълт, животното е хранено предимно с царевица. Ако е по-скоро оранжев или светлооранжев, значи птицата е консумирала семена, но и е била на свободна паша, тоест, намирала си е трева и червейчета, които са изключително полезни за нея.

Тази година Великден посрещаме с изключително наши си яйца, вкусът – и най-вече качествата им – нямат нищо общо с тези от магазина, казва Иванова. Категорична, е, че при първа възможност ще разшири стопанството си /държавата позволява нерегистрирано отглеждане на до 50 бр. кокошки-носачки, бел.ред./, и допълва, че в последните години все повече хора се завръщат на село заради възможността сами да отглеждат храната си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Искат спиране на Хелс кичън след снощи, Шеф Ангелов мина всякакви граници
Next: Семейна история: 18 години бях заложник на баща си, дори и след смъртта му го виждам в кошмарите си

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.