Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • София потъна в скръб! Почина млад уважаван доцент от Софийския университет
  • Новини

София потъна в скръб! Почина млад уважаван доцент от Софийския университет

Иван Димитров Пешев юни 10, 2022
sofufnivieirist.jpg

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ с дълбоко прискърбие съобщава, че на 6 юни 2022 г. почина доц. д-р Христо Петков Стоев от Философския факултет.

Със своите ерудирани и задълбочени публикации доц. Христо Стоев бързо получи признанието на философската общност в България за един от най-проникновените познавачи на трансценденталната философия на Имануел Кант.

Христо Стоев е роден на 24 юли 1973 г. в град Бургас. Средно образование получава във Френската езикова гимназия в същия град. През 1997 г. завършва специалност Философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

От 1999 г. до 2003 г. е докторант по Философия на Новото време в Софийския университет, където през 2003 г. защитава дисертация на тема Проблемът за вътрешното сетиво в теоретичната философия на Кант.

През 2003 г. е на специализация в Университета в Хайделберг със стипендия на Германската служба за академичен обмен (DAAD). В периода 2003-2005 г. е хоноруван асистент по Немска класическа философия и Философия на Новото време в катедра История на философията във Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

От 2004 г. е асистент по философия в Хуманитарния департамент на МГУ „Свети Иван Рилски“, където през 2010 г. е избран за доцент. От 2016 г. е доцент в катедра Философия на Софийския университет.

Доц. Христо Стоев е член и съосновател на Института за българска философска култура (ИБФК), участва в редакционната колегия на списание Български философски преглед и в редакционната колегия на електронното списание за философия и култура Philosophia.bg.

Автор е на четири монографии: Кант и проблемът за вътрешното сетиво (2005), Понятията в „Критика на чистия разум“ на Кант (2010), Евдемонии (2015), Откъм невъзможността на една трансцендентална антропология (2017) и над двадесет статии и студии. Съавтор е в четири учебника по философия.

Като личност доц. Христо Стоев изпъкваше със своята духовност, доброта, деликатност, богата култура, владеене на няколко езика (френски, немски, английски, руски), прецизен и изящен стил на писане. Широтата на неговите духовни интереси и забележителната му феноменологична чувствителност са добре видими в неговия блог, който се радва на популярност и признание сред неговите колеги и студенти.

Поклон пред светлата му памет!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Генчовска с нова бомба как Петков иска да заобиколи ветото за Скопие
Next: Мистерията със самолета фантом се заплита! Пилотът го няма! Появиха се нови кадри

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.