Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • София почерня: Апартамент в Блок 53 в Банишора в пламъци, има загинали
  • Новини

София почерня: Апартамент в Блок 53 в Банишора в пламъци, има загинали

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
sofsiaiacsnca.jpg

Инцидентът е станал в квартал Банишора“

Двама души загинаха при пожар в столичния квартал „Банишора”.

Инцидентът е станал около полунощ.

Апартаментът, който се е запалил, е в блок 53.

Не изпускай тези оферти:

По информация жертвите са мъж и жена.

По разкази на съседи става ясно, че в апартамента са

живеели възрастна жена на около 80 години и синът й,

който е бил болен, предава Нова.

Тя се е грижила за него.

Още криминални новини:

Окръжна прокуратура – Велико Търново внесе в съда обвинителен акт срещу шофьора на автобус, нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал тежко пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинил смърт на четирима и телесни повреди на петима пътници.

Обвинението срещу турския шофьор Дженгиз Джан е за това, че на 6 август, около 01,30 часа, на първокласен път I-5 (Русе – Маказа), в района на землището на село Куцина, община Полски Тръмбеш, при управляване на автобус „Мерцедес“, с румънска регистрация, нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство и се движил със скорост над 130 км/ч, (при ограничение до 80 км/ч).

В резултат на това рейсът последователно се ударил в спрян автомобил и в крайпътно дърво, при което по непредпазливост причинил смъртта на четирима и средна телесна повреда на други петима, пътували в автобуса.

По искане на прокуратурата, уважено от съда, обвиняемият е с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Предстои насрочване на делото за разглеждане от съда.

Още криминални новини:

Във връзка със спекулациите и опитите името на България да бъде замесено с взрива на Кримския мост, по нареждане на министър-председателя бе извършена проверка от службите за сигурност. Безспорно е установено, че взривеният на Кримския мост камион никога не е бил на територията на Република България, която беше посочена като отправна точка за неговия маршрут.

Това се казва в съобщение, разпространено до медиите от пресслужбата на Министерски съвет.

Според твърденията на руски медии взривеният на 8 октомври 2022 г. камион е превозвал полиетиленово фолио. Проверката на българските служби установи също, че стока със сходни характеристики е въведена на територията на България от друга страна членка на ЕС в контейнер с надлежно оформени документи под режим транзит, се посочва в информацията.

По време на престоя на въпросната стока в България, тя е била под митнически надзор и е напуснала страната в същия контейнер през пристанище Бургас на 17 септември 2022 г. в посока към държава, различна от Русия.

От проверката става категорично ясно, че контейнерът, с който стоката е напуснала България, не е бил на взривения камион.

Цялата информация по случая е предоставена на прокуратурата.

Правителството на Република България няма да позволи по никакъв начин името на страната ни да бъде свързвано с каквато и да е съпричастност към терористична дейност, категорични са от МС.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Историята, която ме трогна ме и ме зашлеви едновременно
Next: Тази история ще Ви накара да се трогнете и в същото време да се замислите сериозно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.