Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Софи Маринова не иска да чува за Гринго: Мястото му е в затвора
  • Новини

Софи Маринова не иска да чува за Гринго: Мястото му е в затвора

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
sdhfdfhdfhrhrt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

“Нямам нищо общо с този човек вече! От години нито съм го чувала, нито съм го виждала! Ние се разведохме и вече не сме съпрузи. Той какви ги върши, изобщо не знам. Да лежи в затвора – там му е мястото!“. Този емоционален коментар сподели пред репортер на „Уикенд“ в сряда Софи Маринова за новината, че бившата ѝ половинка Тодор Давидов – Гринго отново е арестуван.

Цял цирк е спретнал агресивният Гринго по време на ареста му пред автомивка в Айтос. Той нападнал с нож свой съгражданин заради стар конфликт помежду им и го заплашил, че „ще го направи на две парчета“. Двамата били в обтегнати отношения, тъй като от една година Гринго дължал голяма сума пари на въпросния мъж, а след това се покрил и отказвал да ги върне. През последната година той дори имаше проблеми с властите в Германия, където се говори, че е излежал няколкомесечна присъда.

Двамата се засекли в автомивката, където избухнал скандалът. Конфликтът между двамата започнал преди една година. Ахмед, който повече от 10 години живее и върти строителен бизнес във Франция, имал сделка с Гринго за автомобили. Явно при сделката е имало проблеми, след като бившият на Софка задлъжнял. Разлюбеният съпруг на ромската певица побеснял, след като човекът си поискал парите.

Гринго дори извадил нож и се опитал да го нападне. Той толкова се бил разбеснял, че присъстващите на грозната сцена мъже не успели да го озаптят. Екшънът е заснет от охранителната камера, а записите вече са иззети от полицията и ще бъдат предоставени на съда.

„Ще те излежа за 3-4 месеца и пак ще изляза, никой в България не иска да си има работа с мен“, казал известният с агресивния си характер айтозлия. „Скочи ми с нож, искаше да ме убие, каза, че ще ме направи на две парчета и че ще ми запали колата“, свидетелства от своя страна Ахмед Ахмедов, който се зарича, че ще си търси правата.

След саморазправата, побойникът избягал, но не след дълго е арестуван в РУ на МВР – Айтос, след като е подаден сигнал срещу него.

Подобни екшъни с участието на Гринго не са рядкост. За последен път отношенията им със Софи Маринова бяха прекъснати след побой в заведение на Коцето, заради който Гринго беше закопчан. След това циганинът духна в Германия, където според източник на „Уикенд“ също е лежал в затвора, след като се сбил със свой братовчед.

Софи Маринова признава, че е вдигнала ръце от него. Тя няколко пъти се събира и разделя с него, но преди година и половина окончателно взела решение, че няма бъдеще с него. Преди това той я беше напердашил здраво, като при един от екшъните дори супи ръката ѝ. На фона на последните случаи у нас певицата, а и която и да е жена, не трябва да има и капка толерантност към насилието под всякаква форма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иван Нейков 10 дни преди да почине: Не отлагайте децата!
Next: Ники Дойнов спи за 2500 лева на нощ в Гърция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.