Спасител разкри: Няма по-опасно от Черно море

Течения като нашите, които дърпат навътре, няма и в океаните

КОЙ Е ТОЙ

Желю Костадинов е на 38 г. и е старши спасител на централния плаж в Бургас. Преди 8 години осъзнава, че призванието му е във водата и променя целия си живот, изкарвайки курс за воден спасител. Доброволец е и в Българския Червен кръст, където прави различни обучения и помага на деца.

– Г-н Костадинов, 9 души се удавиха в последните 2-3 дни по Черноморието. Какво да правим, ако попаднем в мъртво течение?

– Първо, преди всичко, хората трябва да се поинтересуват какви са условията на плажа – ако е охраняем, спасителите винаги са на разположение, за да информират всеки, а ако е неохраняем – да огледат водната повърхност. Ако има големи вълни, мястото трябва да се избягва. Теченията много трудно могат да се познаят от нетренирано око, затова призовавам хората да посещават само охраняеми плажове. Ако попаднете в мъртво течение, трябва да запазите самообладание. Хората, които знаят какво да правят в такива ситуации, в 99% от случаите се спасяват. Няма нужда да плувате с всичка сила против течението, губейки своите резерви от енергия. Трябва да се плува не към брега, а настрани, успоредно на плажа.

– Можем ли от брега да разберем, че има дънни ями?

– Не, това няма как да се разбере. Необходимо е да се обходи самото дъно и ако се усетят дънни ями, това означава, че има подводни течения. Ние, спасителите, всяка сутрин влизаме във водата, за да проверим дъното и така разбираме къде не трябва да допускаме да влизат хора във водата. Освен това съветвам плажуващите да избягват неравното дъно.

– Какво ще се случи, ако вятърът изведнъж смени посоката си и стане поривист?

– Това е от значение, ако човек е на някакво плавателно средство тип дюшек или пояс. Колкото по-обемно е самото средство, толкова по-голяма е площта, която грабва вятърът и съответно отплува по-бързо. Точно затова при жълт флат е забранено да се влиза с надуваеми предмети, тъй като когато човек е върху него и тръгне да го гони, може да изпадне в беда.

– Какви инциденти се случват по плажа извън водата?

– Имали сме много случаи на припаднали хора, дехидратирани, с епилептични пристъпи, дори и престъпления от битов характер. Последният по-страшен инцидент беше миналото лято с едно дете, което получи епилептичен пристъп. Родителите му изпаднаха в паника и не знаеха какво да правят. Така, с „помощ“ от хората на плажа пробваха да извадят глътнатия език, което е напълно грешно. Реално така те бяха скъсали езика на детето и то се давеше в собствената си кръв. Ако не бяхме стигнали навреме, за да помогнем, едва ли детето щеше да оцелее. В такива случаи главата трябва да се изведе назад, дихателните пътища се отпушват и не е нужно да се прави нищо друго, за да се възстанови човекът.

– Каква хватка прилагате на удавници с агресивно и неадекватно поведение?

– Обикновено хората, които са в паника, винаги реагират по-агресивно. Хватките, които прилагаме, са само ако давещите се успеят да се хванат, защото в противен случай започват да давят и нас. Винаги влизаме със спасително средство, наречено буй, подава се от разстояние на удавника и съответно трябва да се избягва всякакъв досег със самия удавник. Защото давещият се хваща за първото нещо, което види в ръцете си.

– Кой стил на плуване най-често ползвате при спасяване?

– Различно. Преди два дни имахме акция и плувахме няколко от стиловете – гръб, кроул, бруст. Главата винаги трябва да е над водата, за да има постоянна връзка с удавника, за да не изпусне той самия буй или да не изпадне в някаква друга беда.

– Често ли се случват инциденти с хора, употребили алкохол?

– Да, може би повече от половината смъртни случаи са точно заради алкохола и наркотичните вещества. Точно заради това моля плажуващите да не влизат пияни във водата.

– Какво да направим, ако ни се схване крак или ръка, докато плуваме?

– Затова на всички плувци им казваме, че трябва да плуват до ограничителните знаци, защото дори на най-големия плувец може да се случи схващане на мускул. А ако се намира в дълбочина, в зависимост от схващането може да бъде и фатално. Разбира се, ако се запази самообладание и се разтяга самото място, това може да помогне за отпускане на крампата и да се възстанови плавателната способност. Има и схващания на корема, които са изключително редки и при тях няма какво да направи човек. Ако крампите са на крака или на ръката, трябва да изчака да се отпусне.

– Разкажете ни интересни случки от вашата практика на спасител.

– Съвсем скоро имахме една ситуация на централния плаж в Бургас. Имаше много хора и по станцията на всички спасители се чу, че има изгубено дете. То беше отишло при един колега и не знаеше къде са родителите му. Започнахме да ги издирваме и за щастие ги намерихме. Но час по-късно пак се чу по станцията, че отново има изгубено дете и се оказа същото момиченце. Вече знаехме къде са родителите й и когато я заведохме, те бяха крайно изненадани, че са я загубили от поглед. И това не е рядко срещано на плажа, затова имаме такъв израз „Колеги, колеги, имаме изгубени родители“. Това говори за много безотговорно отношение, родителите си лягат на плажа, гледат си телефоните или играят карти, а децата им са без надзор. Правилата са такива, че дете под 10-годишна възраст трябва да бъде с родител постоянно, но това не се спазва. Затова – родители, гледайте си децата!

– Как решихте да станете спасител?

– Аз станах спасител доста късно, на 30-годишна възраст. Просто един ден реших, че искам да правя нещото, което обичам. През останалото време обикалям света.

– Коя беше последната държава, която посетихте?

– Шри Ланка. Там е Индийският океан и е много по-различно. Благодарение на това, че не спирам да пътувам, осъзнах, че Черно море е най-опасно. Въпреки разбиранията на хората, че океаните са опасни, такива течения като тези в Черно море, които дърпат навътре, не съм срещал никъде другаде. Обикновено теченията в океаните са много силни, но те са хоризонтални на брега и всеки може да помогне на бедстващ човек само с една ръка.

– Случвало ли ви се е да помогнете на давещ се човек в чужбина?

– Да. Бях в Индонезия, когато едно дете бе попаднало в дънна яма и аз му помогнах да излезе. След това родителите му бяха много благодарни, защото нямаше кой друг да помогне.