След като синът ми завърши училище, той веднага постъпи в армията, а по-късно постъпи в университет в столицата. Животът му там беше толкова натоварен, че той рядко се прибираше у дома на гости. Осъзнах, че в големия град има повече възможности за него.
Преди десет години съпругата ми ни напусна и ме остави да живея сам в малък двустаен апартамент. Жадувах да чуя смеха на внуците си, но синът ми и съпругата му бяха заети да работят и да отглеждат децата си в големия град. Присъствах на кръщенето им, а година по-късно те ми дойдоха на гости за няколко дни, но след това престанаха да ме посещават.
Все още говорех с тях по телефона, но разговорите ни бяха кратки. Преди две години реших да ги посетя отново за рождения ден на сина ми. Спестявах с месеци и пътувах с влак до града, в който живееха. Когато пристигнах, синът ми ме посрещна на перона и ме заведе в апартамента си.
Той се намираше в хубав и скъп квартал, а апартаментът беше празен, защото снаха ми беше на работа, а внучките ми бяха в детската градина. Синът ми обясни всичко и след това избяга на работа. Обядвах и спах, докато децата не се прибраха.
Не бяха сигурни дали да ме прегърнат, защото рядко ме виждаха, но след като получиха подаръците, бяха по-топли към мен. През следващите няколко дни се чувствах като чужденец в дома им. Те почти не ми говореха и ми даваха пица за вечеря.
На сутринта в деня на заминаването ми никой не забеляза, че си тръгвам, с изключение на сина ми, който се обади вечерта, за да ме попита защо не съм им казал, че се прибирам. Казах му истината – чувствах се като чужденец в техния дом. Когато се върнах в родния си град, трябваше да измислям на съседите си истории за това как е преминало посещението ми, защото се срамувах да им разкажа.