Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Специалните пукани чушлета на Катето Евро – хем лютички, хем сладко-киселки, пръстите да си оближеш
  • Новини

Специалните пукани чушлета на Катето Евро – хем лютички, хем сладко-киселки, пръстите да си оближеш

Иван Димитров Пешев септември 22, 2023
sfhdfghfgjghjhgj.png

Готвене:
60 мин

Общо: 90 мин

Хранителна стойност:
500 kcal

Неведнъж сме ви представяли рецепти на известни с кулинарните си умения български звезди. Сред най-бележитите родни готвачи-аматьори е Катето Евро , която неведнъж е впечатлявала със способностите си в различни кулинарни предавания.

Нейна е и днешната рецепта – пукани люти чушлета в марината. Приятно сладки, умерено лютички, леко пикантни и много, много вкусни.

Ето как се правят специалните пукани чушлета на Катето Евро , или както са по-известни – “ сладки рибки „:

„Сладки рибки“ от Катето Евро

Продукти:

люти чушлета, тип „рибка“ – количество по желание

1 л оцет

1 кг захар

1 л вода

сол – на вкус

чесън – почистени скилидки на вкус

копър/магданоз – на око

Приготвяне:

Опукайте лютите чушлета. В голяма тенджера сложете да заврат равни количества вода, захар, оцет, като солта се добавя по ваш вкус. Преценете дали маринатата ще ви стигне за количеството чушки, което искате да направите. Ако не ви стигне, просто сварете още с тези пропорции. Чушлетата може да се приготвят и без вода, но за мен стават прекалено наситени като вкус.

След като маринатата кипне, пуснете вътре чушлетата заедно с нарязания чесън и копър (може да замените с магданоз). Объркайте и оставете да се охлади. Насипете в буркани, като е добре да не ги тъпчете много и да има повечко марината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откриха падналия край Гърмен хеликоптер разбит на около километър от мястото на излитане
Next: Ето какво се случва със Сашко от Перник почти 1 година след като изчезна и обедини България

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.