Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спешна помощ за доматите: Ето какво да направите, когато започват да се усукват листата
  • Новини

Спешна помощ за доматите: Ето какво да направите, когато започват да се усукват листата

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
vsdfbgfbdfbgdhngfnhjnm.png

Усукване на листата на доматите – ето какви са причините и какво можете да направите, за да решите проблема

 

Колкото и да сме заклети градски жители, винаги сме привлечени от природата. Някои отиват на село, а на други им е достатъчна терасата. Тези, които отиват на село са изправени пред проблемите в градината. Например, листата на доматите се усукват.

Според много градинари доматите не са от най-капризните растения. Но все пак се нуждаят от адекватни грижи.

Няколко са причините за усукване на листата. На първо място, трябва да проверите растенията за вредители.

 

Ако листата са чисти и няма вредители, тогава може би сте прекалили с азота.

Това е доста често срещан проблем и може да е причина за липса на реколта. Можете да разпознаете проблема по няколко признака.

Първо, растението образува мощно стъбло. По него се образуват вторични израстъци. Листата са едри и тъмнозелени, но в крайна сметка започват да се усукват.

Разбира се, по-добре е да не се допуска такава ситуация. Торенето на разсада трябва да бъде умерено. Използвайте не само химически торове, но и органични. В този случай можете да сте 100% сигурни, че сервирате натурални продукти на масата си.

Ако прекалите с азота, растенията ще вложат цялата си сила в растежа и образуването на зелена маса. По този начин може дори да не се стигне до образуването на плодове.

Ако листата започнат да се усукват, използвайте калиев сулфат. Именно той стимулира появата и растежа на плодове. За да приготвите тора, смесете 1 с.л. калиев сулфат и 10 л вода. Оставете за 5 минути.

Преди да използвате калиев сулфат, полейте добре растенията. След това изсипете 0,5 л от разтвора на всяко растение. Между другото, ако предпочитате народни средства, можете да замените калиевия сулфат с дървесна пепел.

Имайте предвид обаче, че в дървесната пепел има много малко от това вещество. Следователно, ще трябва да повторите процедурата няколко пъти.

Вижте още: Лечебната сила на яйцата: помагат при настинка и болка в ставите

Както можете да видите, все още не е късно да спасите реколтата. Много скоро растенията ще ви зарадват със сочни и вкусни плодове.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако си шофьор, задължително трябва да имаш това приложение – вкарват му нови невероятни функции
Next: Джеки Чан лиши от наследство сина си – ето защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.