Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спешни мерки: Полицаи, въоръжени с пушки, сковават България заради атентата край Москва
  • Новини

Спешни мерки: Полицаи, въоръжени с пушки, сковават България заради атентата край Москва

Иван Димитров Пешев март 23, 2024
casdvdfvfsdbgfnhgnhg.png

Силовото ведомство предприе извънредни мерки за безопасност след кървавия атентат край Москва. Това стана ясно от съобщение на МВР.

„Служители от различни структури на МВР предприемат засилени мерки за обезпечаване на сигурността и спокойствието на гражданите на територията на страната“, съобщиха от силовото ведомство.

От там поясниха, че полицейски патрули и жандармеристи, оборудвани с дългоцевно оръжие ще патрулират в градските зони и ще съблюдават за реда и за гарантиране на безопасността.

Мерките са разпоредени от вътрешния министър Калин Стоянов с оглед предотвратяване на нарушения на обществения ред и повишаване на бдителността.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Най-малко 40 души, сред които и три деца, са убити и 145 са ранени при атака в концертната зала „Крокус сити хол“ в Подмосковието, предадоха световните агенции, като се позоваха на руската Федерална служба за сигурност. Обявен бе и списък с жертвите, а жителите на Москва и Подмосковието бяха призовани да дарят кръв за пострадалите, сред които също има пет деца.

Българското външно министерство за момента няма информация сред загиналите да има българи, заяви вицепремиерът в оставка Мария Габриел.

Руската прокуратура е започнала разследване за терористичен акт, а нападателите се издирват от службите за сигурност.

Около два часа след кървавата атака „Ислямска държава“ пое отговорност за атаката в своя канал в Telegram. „Бойци на ИД „атакуваха голяма проява /…/ в покрайнините на руската столица Москва“, твърди действащата в Близкия изток джихадитска групировка.

Това обаче не е проверено от независими източници. „Ислямска държава стои зад атентати в редица държави, но в миналото тя е поемала отговорност за атаки, с които няма нищо общо, припомня ББС.

От Москва все още не са обявили кой смятат за отговорен за терористичната атака, но бившият руски президент Дмитирй Медведев побърза да коментира, че Русия ще открие и унищожи висши украински служители, ако те са свързани с нападението край Москва.

„Ако се установи, че това са терористи на киевския режим … всички те трябва да бъдат намерени и безмилостно унищожени като терористи“, написа Медведев в публикация в Телеграм, като добави, че „официалните представители на държавата, извършили такова престъпление“, също ще бъдат наказани.

Съветникът на ръководителя на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк заяви, че Киев няма нищо общо с терористичната атака. На свой ред Андрей Юсов, представител на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната на Украйна, каза, че терористичната атака в залата е „провокация“ на руските специални служби.

Джон Кърби, координатор по стратегически комуникации към Съвета за национална сигурност на САЩ, посочи, че Вашингтон в момента не разполага с доказателства Украйна или украинци да са свързани по някакъв начин с атентата.

Руски медии първоначално съобщиха за взрив, за стрелба с автоматично оръжие и за пожар в голямата концертна зала по време на концерт на руската рок група „Пикник“. Музикантите не са пострадали.

На президента Владимир Путин е било доложено за случилото се в първите минути на атаката и той бил дал необходимите указания, предаде ТАСС.

Залата, намираща се в голям търговски комплекс в Подмосковието, разполага с хиляди места. Според руски медии са били продадени шест хилади билета за концерта. Сред зрителите е имало семейства с малки деца, твърдят очевидци.

Информацията за броя на нападателите е разнопосочна. Някои твърдят, че са бил двама, други – трима, трети – петима. Според свидетели те са били в камуфлажни облекла, брадати, а използваното оръжие е било автоматично.

Една трета от залата бе в пламъци. Хеликоптери участват в гасенето на пожара, чието разпространение е спряно, но битката с огъня продължава и след полунощ. Десетки линейки, полиция, националната гвардия, специални сили, бяха изпратени в зоната на инцидента.

Горящият покрив на сградата, в която се намира концертната зала, рухна.

Смята се, че в зданието може да има около 100 души, предаде ДПА.

По-рано беше съобщено за около 100 евакуирани през подземията на залата. Съобщаваше се и за хора, намиращи се на покрива на сградата. ТАСС предаде, че около сто души са били свалени от там с помощта на пожарните.

Предприети са мерки за сигурност на летищата и жп гарите в Москва. Руската столица отмени редица културни мероприятия.

От Белия дом изказаха съболезнованията си във връзка със стрелбата и заявиха, че произшествието не е свързано с действия на Киев.

Само преди две седмици – на 7 март, американското посолство в Москва е издало предупреждение, след като е получило доклад, че екстремисти имат планове, включващи като цели големи събирания в Москва, включително концерти. Гражданите на сАЩ са предупредени да избягват стълпотворения в следващите 48 часа.

ООН също посочи, че е опечалена от съобщенията за стрелбата и се опитва да получи допълнителна информация.

Съпричастност изразиха и редица държави от цял свят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До дни иде един от най-светлите празници: Какво се прави задължително на този ден
Next: Извънредна новина след кървавия ужас с 18-годишната Ванеса, телевизиите мълчат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.