Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спешно е: Три деца от Варна искат да спасят живота на майка си Ваня на 42 г.
  • Новини

Спешно е: Три деца от Варна искат да спасят живота на майка си Ваня на 42 г.

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
trrasriasidkasodask.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

снимка: Помощ за МАМА Ваня – БЛАГОТВОРИТЕЛЕН БАЗАР, фейсбук

Зов за помощ от Варна.

Трите деца на тежко болна майка от Варна се опитват да съберат непосилна за тях сума за лечение. За да има шанс 42 – годишната Ваня да оцелее е нужно в най – кратки срокове да й бъдат направени 4 вливки химиотерапия в Турция. За целта са необходими над 15 хил. евро. Сума, с която семейството не разполага. 11 – годишният Пресиан, 17 – годишната Натали и 23 – годишния Иван се издържат с болничния на майка си и пенсията на починалия си преди години баща.

Децата на младата жена сами са организирали кампания за набиране на средства. Вярват, че добрината и съпричасността на хората ще помогнат за излекуването на майка им.

„Единственият човек, който знаем, че цял живот ще ни подкрепя и ще е до нас е нашата прекрасна майка, която за жалост е болна и е сама. Татко почина преди 6 години и тя сама ни отглежда .

Тъжното е че рака е прогресираща болест. Мама пробва абсолютно всякакви начини за кредити и бързи кредити, но не ни одобриха. Паричките трябва да се съберат много бързо, молим Ви нека всеки, които желае и с колкото може да ни помогне… Ще сме много благодарни на всички, които се отзоват и помогнат на нашата майка да оживее, тъй като е в много тежко състояние.“, се казва в апела на децата.

До момента по сметката на Ваня са събрани близо 5000 лева. Това са едва 15% от нужните средства.

За Moreto.net дъщерята на Ваня коментира, че за самата терапия има вече набрани средства, но след като приключи този етап, ще се прави изследвания и въз основа на тях ще стане ясно още колко средства ще бъдат нужни и всичко зависи от това колко време ще продължи лечението.

Като една вливка е 4 хиляди евро, но за момента не знаем колко вливки ще са необходими. За момента сметката продължава да бъде отворена и да се събират пари, точната сума ще се разбере след изследванията, които ще са чак краят на Март. До тогава не можем да кажем колко точно ни трябват. След като ни кажат сумата ще разберем и точният срок за събирането на парите., коментира още момичето.

Дарителска сметка:

Банка ДСК

IBAN: BG75STSA93000029603528

BIC: STSABGSF

Титуляр: Ваня Николаева Иванова – Vanya Nikolaeva Ivanova

В началото на февруари зад каузата застават ученици от Хуманитарната гимназия, които изнасят благотворителен концерт. Съученици на Пресиан от ОУ „Кап. Петко войвода“ пък решават да дадат подкрепа като изработят мартеници, които да предложат на благотворителен базар в Народно читалище „Васил Левски 1927“.

„Ние все още не работим и не получаваме заплати, затова решихме да направим мартенички, с помощта на учителката ни по рисуване, а пари за материалите получихме от родителите.

Молим от сърце, който има желание да помогне на едно мило семейство, нека си закупи ръчно изработени изделия за Първи март от Благотворителния базар, организиран в Народно читалище „Васил Левски 1927“., приканват децата.

За тези, които нямата финансова възможност да помогнат е създадена група във фейсбук, в която могат да се предложат за продажба непотребни вещи. Средствата отиват за благотворителната кауза.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Инженерна мисъл: Сложиха бойлер на балкона на модерна сграда. Жители онемяха: Догодина вана?
Next: Такова чудо в Сливенско не помнят: МВР скова областта, проверяват наред. Народът не смее да мръдне

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.