Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спешно, моля споделете! Да спасим Божидар, чиято глава расте с 10 см на месец!
  • Новини

Спешно, моля споделете! Да спасим Божидар, чиято глава расте с 10 см на месец!

Иван Димитров Пешев април 6, 2023
sepshoasodasndaskd.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Малкият герой стигна до Турция 

Семейството на едногодишното дете има нужда от средства

Едногодишният герой Божидар, който се бори със зъби и нокти за живота си, вече
е в Турция. За съжаление състоянието му се влошава и лекарите не могат да извършат
животоспасяващата операция, от която има нужда.

„Божи не се чувства добре през последните няколко дни. Трудно спи, вливат му
болкоуспокояващи, които успяват да му помогнат за кратко“, информират близките
му.

Както „България Днес“ разказа, малкият Божидар от Варна развива екстремна хидроцефалия
само две седмици след раждането си. На достъпен език заболяването често е наричано
„вода в мозъка“. Това кара главата на детето да нараства с 10 сантиметра на месец.
Единственото спасение за него е да бъде извършена операция и да се поставят клапи,
които отвеждат гръбначно-мозъчната течност към някоя друга телесна кухина.

 

„Бяха извършени редица изследвания, които показаха наличие на инфекция, която
не позволява операция за поставяне на клапа. Ще му сменят дренажа и лечението
на инфекцията продължава“, допълват от семейството.

 

 

Момченцето тежи едва 5 кг

Детето се ражда 14 седмици преди термина си. Тежи малко над 1 килограм. Божидар
е първи близнак. За съжаление братчето му Ангел напуска този свят само два дни
след раждането с интравентрикуларен мозъчен кръвоизлив III степен. Майката Димитрина
има само две седмици да се съвземе от смъртта на едното си дете, тъй като оцелялото
по чудо близначе има нужда от нея.

 

Днес Божи е на годинка и тежи едва 5 килограма. За последните 12 месеца семейството
минава през ада. От отказ да го приемат в лечебно заведение до страшни инфекции,
менингит и влошен гълтателен и сукателен рефлекс, което налага юнакът да се храни
чрез сонда.

Божидар е резистентен към повече антибиотици и всяка инфекция е изключително
опасна за него. Единствената надежда за семейството е лечение в Турция. Първоначалната
сума, която медиците обявяват, е около 170 хил. лв.

 

„Престоят на Божидар ще се окаже доста по-дълъг от очакваното, което налага и
спешността на кампанията му, тъй като разходите по лечението му растат с всеки
изминал ден. Разходите за болничния престой, който е на стойност 1000 евро на
ден и 2500 евро за реанимационен престой, както и разходите за всички медикаменти
ще станат ясни на по-късен етап“, допълват близките.

Всеки, който желае, може да помогне на:

Банкова сметка:

IBAN BG06BPBI79454072400301

BIC BPBIBGSF

Титуляр: Димитрина Димитрова

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мел Гибсън със скръбни думи за последните дни на Христо Живков
Next: Медицинско чудо! Жена забременя, докато беше бременна – ето резултата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.