Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Криминални
  • Спипаха бразилец с куфар с кокаин на Летище София – КРИМИНАЛНО
  • Криминални

Спипаха бразилец с куфар с кокаин на Летище София – КРИМИНАЛНО

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Спипаха бразилец с куфар с кокаин на Летище София – КРИМИНАЛНО

Митнически служители от отдел „Борба с наркотрафика“ в Териториална дирекция Митница София задържаха 2.135 кг кокаин при проверка на багаж на пътник. Наркотикът е открит в куфара на бразилски гражданин, пристигнал на 07.02.2022 г. на Летище София от Сао Пауло, Бразилия, транзит през Доха до София с полет на Катарските авиолинии, съобщиха от пресслужбата на Агенция „Митници“.

По метода „анализ на риска“ митническите служители селектират пътника за проверка и след сканиране на багажа му установяват, че под подплатата на чекиран платнен черен куфар са скрити черни пакети. Намерените два пакета съдържат бяло прахообразно вещество, което при полеви наркотест реагира на кокаин. Откритият наркотик е с общо тегло 2.135 кг.

По случая е образувано досъдебно производство по описа на ТД Митница София под надзора на Софийска градска прокуратура.

Обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 07.02.2022 г. в гр. София, на терминал – 2, летище София, при извършена проверка от служители на ТД Митница София, без надлежно разрешително пренесъл през границата на страната 2.135 кг. наркотично вещество – кокаин – престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК. В санкционната част на тази норма, законодателя е предвидил наказание „лишаване от свобода“ в размер от 10 до 15 години.

Софийски градски съд (СГС) уважи искането на Софийска градска прокуратура (СГП) за налагане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 44-годишния бразилски гражданин А. С. Съдът прие претекстовете на прокуратурата, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление при по-лека мярка за неотклонение, както и високата степен на обществена опасност на деянието. Определението за вземане на най-тежката мярка за неотклонение подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд.

Continue Reading

Previous: Две седмици ще носи шина капитанът на Янтра 2019 Габрово …
Next: Председателят на турския парламент Мустафа Шентоп отхвърли твърденията, че президентът

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.