Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спираме със смяната на стрелките на часовниците
  • Новини

Спираме със смяната на стрелките на часовниците

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
strelrerekre.jpg

С решението си евродепутатите дават възможност на всяка държава от Съюза сама да реши дали да запази лятното часово време или да избере зимното.

В първия случай те ще трябва да сменят стрелките на часовниците за последен път в последната неделя на септември 2022 г. Страните, които ще предпочетат да запазят стандартното (зимно) часово време, могат да променят часа в последната неделя на октомври 2022 г.

Предложението за прекратяване на едночасовата смяна на времето беше направено след обществено допитване, което показа, че 84% от европейците искат да се откажат от промяната на часовника два пъти в годината.

В България също имаше анкета, която показа, че 48 на сто предпочитат да остане зимното време, а 32% – лятното. Научни изследвания през последните години показаха, че вместо ползи за икономиката промените в часовника са имали отрицателно въздействие върху здравето на хората.

Не изпускай тези оферти:

Преминаването от зимно към лятно часово време се отразява неблагоприятно върху съня, сърцето и дори върху кожата, пише в. „Дейли експрес“, позовавайки се на международни изследвания.

Смяната на времето, съпътствана от загубата на един час сън, може да причини кожни проблеми, обяснява Кандис Браун от лондонска клиника по пластична хирургия.

Какво печелим и губим от въртенето на стрелките на часовника?

„Всяко смущение в циркадния ритъм, колкото и да е незначително, влияе върху човешкото здраве и в частност върху кожата. Кожните клетки също имат вътрешен биологичен часовник и смяната на времето „разстройва“ способността им да се подмладяват и обновяват“, казва Браун.
За да предпазим кожата си от раздразнения и преждевременно стареене, специалистката съветва да използваме ексфолиращи и овлажняващи средства, да ограничим употребата на кофеин и да се храним малко по-рано от обичайното.

Думите й потвърждава и дерматоложката д-р Ема Уеджуърт: „Без съмнение смяната на времето оказва влияние върху кожата. Тя е изключително динамичен орган, който реагира на промените в заобикалящата среда“.

Лесно ли се адаптира организмът ни при смяна на зимно и лятно часово време?

Смяната на времето се отразява и върху съня. Загубата на един час почивка през нощта води до недоспиване и чувство на умора. За да компенсират тази липса, експертите препоръчват на хората да вземат горещ душ преди лягане, да медитират и да спят голи. Валерианът също помага за отпускане на ума и тялото, напомнят специалистите.

Сърцето също страда от преминаването от зимно към лятно часово време. Изследване на учени от университета на Алабама, САЩ, показва, че в деня след смяната на времето рискът от инфаркт се увеличава с 10 процента.

Как ни влияе смяната на часовото време?

В неделя срещу понеделник хората обикновено си набавят с 40 минути по-малко сън, което подлага тялото на сериозен стрес и може да повиши риска и от инсулт. Според проучване на специалисти от университета на Турку, Финландия, опасността от мозъчен удар е с осем процента по-висока след смяна на времето, а за хората над 65 години – с над 20 процента.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Възрастна жена зададе 2 въпроса на днешните родители
Next: Старинна торта с 10 супени лъжици орехи: След първата хапка отиваш в Рая и не спираш да ядеш

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.