Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Спиране на болката в гърба: 11 лесни йога упражнения, които всеки след 40 трябва да научи
  • Новини

Спиране на болката в гърба: 11 лесни йога упражнения, които всеки след 40 трябва да научи

Иван Димитров Пешев май 19, 2023
stasoyaskghaskgkas.jpeg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Спиране на болката в гърба: 11 лесни йога упражнения, които всеки след 40 трябва да научи! Познавате ли нетърпимата болка в шийния отдел на гръбначния стълб или кръста?

Разбира се, предполагам, че всеки получава някаква болка тук и там, но ако имате заседнала работа и малко упражнения, рано или късно това ще се превърне в ежедневен здравословен проблем.

Болката в гърба е една от най-лошите, това е прост и доста безболезнен метод за избягване на болката и укрепване на критични мускулни части.

Това е комплекс от упражнения, които третират шийния отдел на гръбначния стълб, долната част на гръбначния стълб, както и критичната зона на лопатките и раменете.

Йога за врата, главата и раменете е най-доброто допълнение към традиционната терапия на остеохондроза.

Не е трудно и най-важното е невероятно полезно.

Можете да правите цял определен набор от движения или само едно, в зависимост от това коя част на гръбнака ви боли!

Започнете днес и подобрете здравето си.

Упражнения за гръбначния стълб

1. Легнете по гръб, поставете малка възглавница или сгънато одеяло под лопатките.

Дръжте петите си събрани, дръжте коленете си раздалечени, дишайте бавно. Останете в това положение няколко минути.

2. Докоснете възглавницата с коленете си и я прегърнете с ръце, както е показано на снимката.

Дръжте главата си обърната на една страна за 10-20 вдишвания, след което продължете с обърната глава на противоположната страна.

3. Приберете възглавницата, протегнете ръце пред себе си , може и встрани – на ширината на раменете.

Усещате ли как страничните мускули и раменете ви се разтягат?

Дишайте дълбоко, внимателно се преобърнете на другата страна и отново се разтегнете.

4. Повдигнете се на колене, издърпайте гърба си нагоре, отпуснете врата си, опрете ръцете и коленете си на пода, главата към пода.

Тази позиция не ви ли напомня на котка? Котките знаят как да се разтягат правилно!

5. Извийте гърба си, докато вдишвате, главата нагоре.

След това, докато издишвате, се върнете отново в котешката позиция.

Повторете тези две пози 10 пъти.

6. Останете на колене, дръжте ръцете си под себе си, легнете на рамото си, наблегнете повече на другата ръка, която стига до лакътя.

Главата е обърната настрани, шията е отпусната.

Усещате ли как рамото ви се отпуска?

7. Седнали или коленичили, вдигнете ръцете си и ги заключете в дланите си.

Дръжте гръбнака си в неутрална позиция, опитайте се да не се навеждате напред, назад или настрани.

8. Останете в позицията на предишното упражнение, преместете ръцете си пред себе си, с лице надолу, гърбът е кръгъл.

Трябва да почувствате напрежение между лопатките.

9. Дръжте ръцете си заключени зад гърба.

Внимателно изправете гърба си и леко повдигнете раменете си нагоре.

10. С лявата си ръка докоснете кръста отзад, а с дясната ръка хванете дланта от лявата страна.

Издърпайте ухото си към дясното рамо. Това упражнение ще ви помогне да разтегнете лявата страна на врата и лявото рамо.

След това повторете същото от другата страна.

11. Легнете на пода, изправете краката си и поставете възглавница под кръста си.

Раменете и гърбът трябва да лежат на пода. Трябва да почувствате разтягане на предната част на бедрата.

Останете в това положение за минута.

12. В последното упражнение преместете възглавницата под коленете си и се отпуснете в това положение за пет минути.
Ще бъде страхотно, ако ни последвате и споделите тази статия с приятелите си и вашето мнение (или опит) в коментарите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ако често виждате повтарящи се числа, това изобщо не е случайно
Next: Как германците си проветряват апартаментите през зимата, без да губят топлина! Умна работа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.