Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Спират бойкота в Лидл, Билла, Кауфланд с лесен трик на 13 февруари
  • Без категория

Спират бойкота в Лидл, Билла, Кауфланд с лесен трик на 13 февруари

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2025
Screenshot_2

Много лесно големите вериги могат да прецакат бойкота на 13 февруари.

Достатъчно е да пуснат стока на супер промоция и ще се види колко е устойчив духа на клиентите.

Вероятно пак ще се извият опашки.

Журналистката Лияна Панделиева с коментар в социалните мрежи за предстоящия протест на 13 февруари от няколко организации срещу високите цени в хранителните магазини, пише Фокус.

„Еднодневен протест срещу високите цени. Щяло да е предупреждение – да си знаят веригите.

Да предположим как една от тези вериги пуска промоция: Олио с 40% отстъпка; кофа портокали с кило захар – 55% отстъпка.

Тогава всички можем да гледаме как благодарният народ помита входните врати и всички препятствия към кофата с привързан пакет захар и се търкаля по земята, заради една спукана бутилка олио, докато смъква от рафтовете онези, които са още цели.

Няма две мнения, че цените в нашите супермаркети са между Х и Y-пъти по-високи от сходните им в Австрия, Германия (за там съм с преки наблюдения). Скандално е, обидно е, унизително е.

Поредната имитирана от други държави иницатива обаче ще приключи преди да е започнала и това е така, защото никой не иска да се ангажира с измислянето на стратегия – нещо, което ще работи и то за дълъг период от време.

Трябва да се предприеме атака по групи стоки, трябва да е съпроводено с обяснение защо не може едно и също масло да е 2,40 евро в Австрия и 5,5 евро тук; една и съща опаковка черен пипер да 7 лева тук и 80 цента там!

„Не пазарувайте днес“ не само няма ефект, то няма и да бъде изпълнено: едни хора ще гонят промоции; други нямат сили да се занимават и просто трябва да напазаруват; трети дори няма да са разбрали.

Търговците, които навсякъде държат едни и същи цени (нарочно обиколих и близките три магазинчета, където някои от стоките бяха дори по-скъпи от супера), знаят, че няма къде да ходим (освен когато се връщаме от някоя от тези държави напазарували основни хранителни продукти от яд).

Просто липсва концепция за отпор на цените.

Първо: атаката трябва да започне от краткотрайни продукти, например: Тази седмица никой не купува вносни млечни продукти – сирена, млека. Тази седмица никой не купува вносни пресни колбаси. Тази седмица никой не купува вносни плодове и зеленчуци. Тази седмица никой не купува български зеленчуци, защото са по-скъпи от чуждите. На Гергьовден никой не купува агнешко, защото е с 25% по-скъпо от миналогодишното.

Протестът трябва да продължи със седмици и ако се налага – с месеци.

Обещаният предупредителен ден нищо не струва – няма да е дори полуден“,

Continue Reading

Previous: Бракът на Лора, който изглежда перфектен, рухва за миг, разкривайки истина, която я хвърля в бездната на измамата
Next: ВЪРНАХ СЕ ОТ КОМАНДИРОВКА И НАМЕРИХ НОВОРОДЕНО БЕБЕ НА МАСАТА С ДВЕ БЕЛЕЖКИ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.